Промяна

[Zatoichi]

Промяна

В свят объркан хората живеят,
забравят те и ценност и морал,
но вси за "правдата" копнеят,
заровена дълбоко в невежество и кал.

Какво се случва в тоз окаян свят,
нима наистина човек не подозира,
как обръща всечко се в разврат,
как сигурно и бавно деградира?

Защо обвито е сърцето в тъмна злоба,
защо превръща се човек в звяр,
нима ще дири спасението в гроба,
нима не може да намери за душата цяр?

В огледалото погледнах и видях
скритата лъжа голямата измама,
как човек върви към своя крах
и пропада главоломно в дяволската яма.

Ямата,която той създаде и създава,
ориста,която за себе си избрал е,
защото порочното съзнание не осъзнава,
как съграденото с пот и кръв унищожава.

Чувстваме,създаваме и красота творим,
но не са ли чувствата ни враг извечен,
не обичаме ли всичко съградено да рушим,
не сме ли ние просто камък в скала изсечен?

Човешкото в човека изведнъж умира,
илюзия отвън,а вътре демонско изчадие,
до къде ли здрача се простира,
човек е за човека боже наказание!

Пълен е светът с глупци незрящи,
които спъват и повалят инвенцията човешка,
хора обречени да останат вечно спящи,
хора чезнещи в своята грешка.

Така човек лети към небитието,
в тъмната му същност аз видях,
крие люти демони в сърцето,
кой е той-истината тъжна в миг прозрях.

Съвършенното творение от леден мраз,
на Хаоса велик потомък,
отражение грозно на бездухвен "Аз",
душа изгубена,от зло отломък!

[{dulgokoska}]

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Човекът е човек...
И все такъв ще си остане...
По-чувствителен или зает...
В света промяната това е...

Хищник, свиреп, озверял...
От живота не малко е блъскан...
Животно без капчица жал...
Е човекът... човекът без същност...

Истинското наше същество...
Не е злобно, черно, мъртво...
То е скрито, но добро...
И тази тайна го побърква...

Рушим и тъпчеме... Вилнеем...
Когато вярата отслабва...
Не просто Господ... Не господарят - Време...
А безпомощност пред душата ни вбесява...

Не парите нас ни водят...
А сам стремежът ни към "щастие"...
Не устата ни говорят...
А сълзите при последното причастие...

Всичко лошо в нас е огледално...
Черно езеро с повърхност гладка...
Отразен лъч е нашто тяло...
На съдбата, нуждаеща се от загадка...

И вечният въпрос остава...
Човекът животно ли е хищно?!...
Свидетели сме на промяна...
И да търсим отговора сякаш е излишно...

Преминаваме през метаморфоза...
Човеците сме кръвни братя...
За всяка стъпка от живота...
Животното в нас с промяна плаща...