Плачат ли мъжете?

[Gentiana]

Дали ме има в сърцето ти наранено
или само сянката ми се крие там в мрака?
Спомняш си за мен, само когато ти стане студено,
да приема това глупаво е от мен да чакаш.

Мъжката ми гордост няма да ми я вземеш,
такъв съм,не ме променяй, приеми ме.
Да те загубя ще е много тежко за мене,
но ако не можеш- просто остави ме.

[Ангелче]

Аз успях да победя страха, че плачеш за мен
само насън и в мечти върху съня постлани!
Аз успях, не се съмнявай в този ден,
когато ще успея да стъпя в твоите рани!
И гордостта ще ме презира със очи
отправени към старите години...
За мен сега недей плачи...
Насън с усмивка прегърни ме!

[Gentiana]

Не стъпвай в раните ми, от това много боли.
Колкото и да си нежна , не ме наранявай.
Гордостта ми отстъпва с уморени очи.
Не исках да бъда груб. Мила, прощавай!
Никакви сълзи, защото  и теб ще разплача,
а не искам да страдаш и секунда дори.
Не мога и не искам на мечтите ти да съм палача.
Искам само много силно да ме обичаш. Помни.

[Ангелче]

Не стъпвай в раните ми, от това много боли.
Колкото и да си нежна , не ме наранявай.
Гордостта ми отстъпва с уморени очи.
Не исках да бъда груб. Мила, прощавай!
Никакви сълзи, защото  и теб ще разплача,
а не искам да страдаш и секунда дори.
Не мога и не искам на мечтите ти да съм палача.
Искам само много силно да ме обичаш. Помни.

Колко хубави думи...От кой роман ги взе!?!
Или отново в съня си те чувам и вярвам в лъжи?!
Отдавна ,помня,своя път пое....
а днес ме заричаш да помня само мечти!
Аз не  искам да помня... аз искам път отново....
и не отново сън, а реалност, каменна и черна.
Да чувствам болката- изгаряща до гроба
и макар през сълзи,реален аз да те погледна!

[Gentiana]

Не стъпвай в раните ми, от това много боли.
Колкото и да си нежна , не ме наранявай.
Гордостта ми отстъпва с уморени очи.
Не исках да бъда груб. Мила, прощавай!
Никакви сълзи, защото  и теб ще разплача,
а не искам да страдаш и секунда дори.
Не мога и не искам на мечтите ти да съм палача.
Искам само много силно да ме обичаш. Помни.

Колко хубави думи...От кой роман ги взе!?!
Или отново в съня си те чувам и вярвам в лъжи?!
Отдавна ,помня,своя път пое....
а днес ме заричаш да помня само мечти!
Аз не  искам да помня... аз искам път отново....
и не отново сън, а реалност, каменна и черна.
Да чувствам болката- изгаряща до гроба
и макар през сълзи,реален аз да те погледна!

Сълзите ти разума замъгляват, любима.
Огледай се, няма никакви каменни стени.
На брега на морето сме-мека, южна зима.
В прегръдка, моля те, бързо ме загърни.
Забрави всички условни присъди,
които издава ми отчаяна години наред.
Двама можем далече невярата да пропъдим.
Притисни се в мен и гледай с ясни очи напред.

[Ангелче]

Не стъпвай в раните ми, от това много боли.
Колкото и да си нежна , не ме наранявай.
Гордостта ми отстъпва с уморени очи.
Не исках да бъда груб. Мила, прощавай!
Никакви сълзи, защото  и теб ще разплача,
а не искам да страдаш и секунда дори.
Не мога и не искам на мечтите ти да съм палача.
Искам само много силно да ме обичаш. Помни.

Колко хубави думи...От кой роман ги взе!?!
Или отново в съня си те чувам и вярвам в лъжи?!
Отдавна ,помня,своя път пое....
а днес ме заричаш да помня само мечти!
Аз не  искам да помня... аз искам път отново....
и не отново сън, а реалност, каменна и черна.
Да чувствам болката- изгаряща до гроба
и макар през сълзи,реален аз да те погледна!

Сълзите ти разума замъгляват, любима.
Огледай се, няма никакви каменни стени.
На брега на морето сме-мека, южна зима.
В прегръдка, моля те, бързо ме загърни.
Забрави всички условни присъди,
които издава ми отчаяна години наред.
Двама можем далече невярата да пропъдим.
Притисни се в мен и гледай с ясни очи напред.

Аз знам, със сърцето усещам го вече...
нашето южно море, в лъжлива пяна ме залива....
И знам, през капките, колко далече
от моето нещастие ти си отиваш.
И знам... усещам... боли ме...
че скоро ще се давя в твоята тъга.
Не ме измъчвай във лъжи, щади ме...
аз мога да живея и сама!

[Gentiana]

Аз знам, със сърцето усещам го вече...
нашето южно море, в лъжлива пяна ме залива....
И знам, през капките, колко далече
от моето нещастие ти си отиваш.
И знам... усещам... боли ме...
че скоро ще се давя в твоята тъга.
Не ме измъчвай във лъжи, щади ме...
аз мога да живея и сама!

Сама?!...Може ли да е сама вълната,
която се разбива отново, и отново във брега?
Сама ли е по пълнолуние "Лунната соната"?
Сами ли са птиците в небето рано сутринта?
Където и да скита отегчена душата ми,
ти си в мен като брошка
върху ревера на мъжката ми суета,
нося те и се гордея с любовта ти,
не разбираш ли?
Най много те обичам,
когато те оставям сама.

[Ангелче]

Аз знам, със сърцето усещам го вече...
нашето южно море, в лъжлива пяна ме залива....
И знам, през капките, колко далече
от моето нещастие ти си отиваш.
И знам... усещам... боли ме...
че скоро ще се давя в твоята тъга.
Не ме измъчвай във лъжи, щади ме...
аз мога да живея и сама!

Сама?!...Може ли да е сама вълната,
която се разбива отново, и отново във брега?
Сама ли е по пълнолуние "Лунната соната"?
Сами ли са птиците в небето рано сутринта?
Където и да скита отегчена душата ми,
ти си в мен като брошка
върху ревера на мъжката ми суета,
нося те и се гордея с любовта ти,
не разбираш ли?
Най много те обичам,
когато те оставям сама.

Каква суета...Празник на мъжката гордост отново!
Обичаш ме, когато съм сама!
А, аз ,глупачката, била съм готова
живота си със теб да споделя!
И в твоите думи съм търсила истина сляпа,
да защити от съмнения моята мечта!
Уви, открих единствено лъжата...
И защитих се от твоята суетна мъжка душа!

[Gentiana]

Каква суета...Празник на мъжката гордост отново!
Обичаш ме, когато съм сама!
А, аз ,глупачката, била съм готова
живота си със теб да споделя!
И в твоите думи съм търсила истина сляпа,
да защити от съмнения моята мечта!
Уви, открих единствено лъжата...
И защитих се от твоята суетна мъжка душа!

Горчиви думи,моя нежна любима.
Как да изпия тази твоя тъга?
Уви, признавам,
истина в думите ти, все пак, има.
Излъгах те, глупаче,
не е вярно, че обичам да те оставям сама.
Но да споделям живота си не съм свикнал
и се страхувам.
Тази отдаденост плаши мъжката ми суета.
Когато протягаш длани, някак си ми се струва,
че събличаш грубо беззащитната ми душа.
А ти си нежна и ласкава, по женски чаровна.
Носиш светлината в красивите си очи.
Дай ми време, да се преборя с тази отровна
мъжка себичност, от която и двамата ни боли.
:) [heart__]