Ако не те естрах от тъмното...

[KUKLI4KATA]

Страх ли те е от тъмното?
Да си сам, обвит в мрачни озъбени сенки дошли от невидимото?
Не се ли боиш, че може светлината да не те докосне повече?Че мракът я е изял цялата?Че слънцето ще закъснее?
Всички малки и големи черни отражения, измислени или истински неща от нищото се плъзгат навсякъде със злобен кикот, закриляни от майка им тъмнината. Те се увиват около треперещата ти душа. Не те ли е страх? Не ти ли е студено?
Връщат се към първичното, там от където идваш, там накъдето вървиш безпомощен и затварят този омагьосан кръг...
Седиш сам, изоставен от слънцето, което ти толкова обичаше, и детските ти страхове се връщат в очите ти. Искаш да крещиш, ала се ужасяваш от мисълта, че тя ще влезе в теб след писъка и ще те погълне отвътре. Тъмнината...
Страх ме е...Студено ми е...
Цялата тази бездна мрак в душата ми ме ужасява и притиска в един малък абсурд. Всички плесенясали и вековни кошмари, не само мои, но и на всички предишни обвивки на душата ми, се обличат в реалност... Страх ме е от тъмното... От тъмното в мен... От онова "аз" в мен, което жадно пие от щастието ми и ми оставя празнотата. Черно в белотата. Зла усмивка в сълзите...
Те излизат от очите ми... Вселяват се в истинското и го изгарят в прокълнат пламък. Страх ме е... Прегърни ме, освети този ужасен, непредсказуем мрак в мен, който все повече ме обгръща и накрая ще потъна в него загубена, забравена... Прегърни ме... Ако можеш да изчакаш изгрева с мен... Ако не те е страх от тъмното...


 

[NiksY]

 :flowers:

[finiv]

Имам чувството, че си била в сънищата ми и знаеш най-големия ми кошмар, а сега го разказваш. [cvetee] [sad3]