Обява да пусна реших,
че си продавам сърцето,
раните сам му заших
и прогоних от него детето.
Вярно, малко е овехтяло
и не изглежда много добре,
но поне е почти цяло
и струва колкото две.
Липсват парченца тук-там,
но всяко е чувство повратно,
което съумявах да дам,
без да го търся обратно.
Евтино е, много не искам,
единствено желая в замяна,
всяка емоция да потискам,
предпазен от обич да стана.
Купете го, днес е на сметка,
от него ме отървете без жал,
че чувствам се като в клетка,
в която без кралица съм крал.
Питате се, защо го продавам...?
Защото е пълно с мечти,
а за мечтател вече не ставам,
тъй като друго сърце мечтите уби.
