А някога не валеше в очите ми...
А някога беше различно...
А някога се радвах, когато вали...
Някога вярвах.... дъждът отмива всичко...
А капките поройни днес ме давят...
Буря вилнее в душата ми пуста...
Заслугата за Хаоса на Теб се полага...
Ураган има в мене, а празна се чувствам...
Мечти, илюзии напразни...
Били си ръмящите ни дни...
И все пак аз изживях ги...
Как е възможно това ми кажи?!...
Можеш ли смъртта да изпиташ?!...
Щом си жив и дишаш въздух...
Можеш ли?!... Как успях аз те питам?!...
Щом било е напразна заблуда...
Можеш ли дъжда да почувстваш?!
Този, който в очите ми вали...
От устата ти думи едва се изплъзват...
"Аз мога... А някога бе способна и Ти!.."
