Съдбата

[soledad]

вярвам че с раждането си всеки получва своята "съдба",но също така мисля че с определени действия или постъпки може да забави това,което му е определено,но не можа да избяга от него

[necrogazm]

Както беше казано в Матрицата:
-Вярваш ли в съдбата, Нео?
-Не.
-Защо не?
-Не ми харесва идеята друг да контролира живота ми.

Та и аз така...

[Lake_Lady]

"Случайност" е псевдоним на Бога, когато той не иска да се подпише с името си!...

[Sweet_As_Candy]

Аз вярвам че аз сама си контролирам живота. Моите решения в живота са тези който влияят на моето бъдеще.

[Lake_Lady]

Аз вярвам че аз сама си контролирам живота. Моите решения в живота са тези който влияят на моето бъдеще.

Решенията са много важни,безспорно...А как реагираш, когато си направила всичко възможно в дадена ситуация; най-доброто, но което си способна, а въпреки това нещата не се подреждат, както искаш? Как си обясняваш подобни ситуации?

[Feanor]

С това, че човек си избира действията, но не и обстоятелствата... както вече казвах в една друга тема. :p
Дори да ограничим разглеждането само до хората, пак се налага същия извод - колкото ще да се стараеш да направиш нещо, ако някой друг се старае също толкова да ти попречи - очевидно не може и двамата да успеете. Това по никой начин не означава, че има такова нещо като предварително определена събда, бог, карма или каквото там си харесаш. :p

[Lake_Lady]

Мда, и аз забелязах приликата с онази тема  :)
Нямах предвид /а мисля,че и ти също/ някой зъл човек, който ти ходи по петите и целта на живота му е да руши създаваното от теб. А дали човек по принцип се замисля над това, колко е преплетен живота му и събитията в него с този на околните; дали му минава през ум, че,например, някога не е бил справедлив и че сега това по някакъв начин рефлектира върху него, по някакви неведоми пътища / тип "ефекта на пеперудата"/,прави ли си някакви изводи от това, коригира ли поведението си? И не е ли това другото име на "съдба, Бог, карма или както там ни хареса", именувани така именно защото човек не е знаел как да си обясни събитията. /Това последното ми напомни пък за една трета тема...Доста съвпадения се събраха, не мислиш ли?... :p /

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Мдаа... доста често темите в раздел философия се препотретват и почетвъртват... и все пак... това е един от разделите с най-малко дублирани теми... прави си сметка за какво става дума. Нищо лично. Просто факт! :)

[Feanor]

Нямах предвид /а мисля,че и ти също/ някой зъл човек, който ти ходи по петите и целта на живота му е да руши създаваното от теб. А дали човек по принцип се замисля над това, колко е преплетен живота му и събитията в него с този на околните; дали му минава през ум, че,например, някога не е бил справедлив и че сега това по някакъв начин рефлектира върху него, по някакви неведоми пътища / тип "ефекта на пеперудата"/,прави ли си някакви изводи от това, коригира ли поведението си? И не е ли това другото име на "съдба, Бог, карма или както там ни хареса", именувани така именно защото човек не е знаел как да си обясни събитията.

"Ефектът на пеперудата" е интересно звучаща, но малко недоказуема теория. Малко тип "дървена философия". [lol] Мисля си, че грешките, които правим, наистина влияят върху живота ни, но не по неведоми пътища, а заради нас самите. Направил си грешка, станало ти е кофти, замислил си се, разбрал си защо не трябва така - в общи линии това е начинът. Това, че някой си направил нещо кофти и заради това 20 години по-късно загинал в самолетна катастрофа... не, благодаря. Не съм привърженик на подобни причинно-следствени вериги, които имат начало и край, плюс неизвестен брой неизвестни между тях. :)

[XpacTa_lavista]

Не съм привърженик на подобни причинно-следствени вериги, които имат начало и край, плюс неизвестен брой неизвестни между тях. :)

А кое те кара да не ги харесваш, лично за теб? :)

[Lake_Lady]

Хм, "ефектът на пеперудата" е просто пример,не казвам, че задължително нещата се случват по този начин /макар че е казано - "Направи добро и го хвърли след себе си". :p /.Просто е вид механизъм, който кара човек да си дава сметка какви ги върши; да предполага последствията; да се замисля и прочие - нали в крайна сметка това е важното.
А и не виждам как "ефекта"  противоречи на твърдението, че собствените ти решения влияят на бъдещето, дори точно това демонстрира  :p
Пък и дори да не си привърженик на причинно - следствени вериги, това надали ще намали броя на неизвестните в живота ти...    [namigG]
P.P.S. Като намекнах, че темите се повтарят, исках да закача Feanor, че няма нищо случайно на този свят. :p
P.S. Ако се оплетем много във великите си мисли, ще извикам Храста_Лависта да помага, поне е спец в областта... [lol]

[Lake_Lady]

Боже, за Храстчето пишех и в този момент той публикува отговор!!!  [oops] [oops] [oops]
Направо не знам как да коментирам!!!  [lol] [lol] [lol]

[XpacTa_lavista]

Боже, за Храстчето пишех и в този момент той публикува отговор!!!  [oops] [oops] [oops]
Направо не знам как да коментирам!!!  [lol] [lol] [lol]

Бих казал, че е чиста случайност, ако не вярвах в съдбата толкова много [lol] Извинявам се за флууда [shame]

[Lake_Lady]

 [a taka] Какъв флууд, това са си живи примери!!!  :)

[Feanor]

Не съм привърженик на подобни причинно-следствени вериги, които имат начало и край, плюс неизвестен брой неизвестни между тях. :)

А кое те кара да не ги харесваш, лично за теб? :)

Съвсем просто - от моята гледна точка, няма абсолютно никаква разлика между двата варианта:
* Да има такава причинно-следствена верига, която се е задействала по неведоми пътища.
* Двете събития да нямат връзка помежду си.
Като имаш само началото и края, няма начин да кажеш със сигурност имат ли връзка или нямат. После идва бръсначът на Окам - при липса на достатъчно информация, най-простото обяснение обикновено е най-вярно. Кое е по-простото е очевидно, в случая. ;)
Другото, което ме кара да не ги харесвам са две следствия... Примирението, което идва от надеждата, че лошите ще си получат заслуженото, щото са лоши... И правенето на добро "за всеки случай". Това второто някак не ми се връзва. Ако преценяваш една постъпка като "добра", това не е ли достатъчна мотивация само по себе си, за да я направиш? В смисъл - предпочитам зад действията ми да има солидни убеждения, не да правя нещо без да знам защо точно.