Това, което разбива мечтите, са компромисите.

[Dalechen]

Съгласен

[Angel Soul]

Без бой?!  [namigG]

[Dalechen]

След 24-часов бой :)

[Angel Soul]

[plqsssss] Боят със себе си е винаги най-жесток. :)

[Feanor]

Мдам, има само затворено мислене. :)

Не става дума за "отворено" и "затворено" мислене. Става дума за това доколко човек е наясно с мечтите и стремежите си. Казах вече - зависи какво е това, което наистина търсиш. Ако знаеш кое е то, не остава много място за "пластичност", по простата причина, че имаш ясна цел пред себе си. Тя пак може да те поведе по различен път, само че това няма да е компромис. Когато целта е ясна, съпътстващите детайли са от малко значение. Съответно, могат лесно да бъдат пренебрегнати за да бъде постигната истинската цел.

[PurpleANGEL]

Май леко бъркаш мечта с цел. Наистина някои мечти се превръщат в цели, но други остават само греещи душата. Явно тази тема е трудна за разбиране, защото повечето от нас автоматично превръщат мечтите си в цели и рушат тяхната красота с упоритостта към тяхното осъществяване. А мечтата е тясно свързана с късмета. Ако оставиш мечтите си да бъдат само мечти и един ден някоя от тях се сбъдне, защото си имал късмета за това, тази мечта ще ти донесе много повече удовлетворение и красиви мисли, отколкото ако обърнеш света наопаки, за да я сбъднеш с упоритост и инат...

[Feanor]

Така ли? И защо така реши? Защо да не ми достави удоволствие това, което съм постигнал, защото съм вярвал в него? С какво ще съм по-доволен ако просто съм седял и съм чакал да падне от небето и да ме удари по главата? Абсолютно не съм съгласен с това. Проявявал съм вече достатъчно упорство и съм постигал такава мечта, която бях набелязал за цел. И повярвай ми, нищичко не съм загубил от това, че съм я преследвал.

[ilusia]

Искам да споделя нещо с онези който толкова дъръжът на свеото :) Заслужава си , прочетете го  :)
Пеещият ручей стигнал до пустинята и разбрал, че няма да може да я прекоси. Водата все по-бързо и по-бързо изчезвала сред движещите се пясъци. Ручеят си казал на глас: "Целта ми е да прекося пустинята, но не зная как да го сторя."

Гласът на пустинята му отговорил с тайния език на природата:

- Можеш да преминеш през пясъците така, както го прави вятърът.

- Но всеки път, когато се опитвах да го направя, пясъците ме поглъщаха и дори да се хвърлях срещу тях, успявах да премина съвсем малко.

- Вятърът не се хвърля срещу пясъка.

- Но вятърът може да лети, а аз не умея.

- Мислиш погрешно; безсмислено е да се опитваш да летиш сам. Позволи на вятъра да те пренесе през пустинята.

- Как мога да го направя?

- Позволи му да те погълне.

Ручеят възразил на пустинята, като казал, че не иска да губи индивидуалността си. Защото ако това стане, той може напълно да изчезне.

Пустинята казала, че разсъжденията му са подчинени на законите на логиката, но нямат нищо общо с реалността. Вятърът, погълнал влагата, я пренася през пустинята, а после й позволява да се върне на земята като дъжд, който на свой ред отново ще стане ручей.

Ручеят попитал как може да се убеди, че това е истина.

- Наистина е така и ти трябва да ми повярваш, иначе пясъкът ще те попие и след няколко милиона години ти ще се превърнеш в блато.

- Ако е така, ще си остана ли същият ручей, който съм сега?

- В никакъв случай няма да останеш същият. Нямаш избор, само ти се струва, че имаш. Вятърът ще пренесе най-добрата ти част - твоята същност. Когато отново станеш ручей и се затичаш по склоновете на планините, които се намират отвъд пустинята, хората могат да те нарекат с друго име, но самият ти ще знаеш, че си останал същият. Сега наричаш себе си някаква си рекичка само защото не знаеш коя именно част от тялото ти е твоята истинска същност.

И така, ручеят пресякъл пустинята на раменете на добрия вятър, който бавно и внимателно го издигнал нагоре, а после плавно го пуснал на върха на една планина в далечна страна. Ручеят си казал: ,,Сега познах своята истинна същност."

Ручеят обаче имал и още един въпрос, който той прошепнал, когато се отправил на път:

- Защо сам не успях да стигна до това, защо пустинята трябваше да ми каже? Какво щеше да стане, ако не я бях послушал?

Изведнъж до ручея долетяло тънко гласче. То идвало откъм една песъчинка:

- Само пустинята знае това, защото тя вече го е виждала, нещо повече, тя се простира от реката до планините. Пустинята е свързващото звено между тях и подобно на всички други неща, изпълнява своите функции. На пясъка е написано как ручеят на живота трябва да продължи своето пътешествие.

[Dalechen]

Много хубав и мъдър разказ :)

[ilusia]

 :)
За това и ти го показвам... беше спецялно за теб и феанор... ама неговата реакция я знам ;)
Сега ще ме погне без дори да се замиси , освен с аргументи с който да ме затапи :) А аз просто исках да го прочетете.... [inlovee]