Съдба

[Danek]

Любимата си песен чуват.
Ах, този ритъм как движи им телата...
И лудо двама се целуват,
насита нямат,  а душите им - във небесата.
И пулсът ритъма следи,
дори избързва малко, но пък се усеща силно.
Сърцата - пръскат те искри,
вулкан препълнен със страст обилно.
...
Но свърши песента.
И пулсът спря. И сля се с тишината.
Сърцата им изстинаха от самотата.
Омразата замести добротата.
...
Отново музика отнякъде дочуват.
Ах, този ритъм как движеше телата...
Във мислите им спомени изплуват,
омраза - подарък черен от съдбата.
 

[Ангелче]

Харесва ми! Браво!
 

[Zatoichi]

Добър си приятелю!