ОТ един новатор
Аз и ти
Загърнат в пухкавите завивки на синьото небе,
затворил очи,изведнъж виждам твоите - така дълбоки и необятни.
Виждам твоите устни, които така и не успях да вкуся,
слушам в гласа ти тих шепот -сякаш вали,
а думите ,които изричаш се забождат в сърцето ми като многобройни стрели.
Боли ! Но съм длъжен да свикна с болката !
С ръка галя нежно твоите черни коси ,окъпани в уханието на жасмин,
a когато чуя твоя смях небрежен,ме погубваш бавно,съхна като пролетно цвете .
В този твой смях и държание безразлично се крие ледено пронизващ вятър,който разпилява моите мечти.А вътре в мен нещо плаче- безутешно рони сълзи.
Върни се !И отново ще дойдат слънчевите дни,ще заличим лошите спомени!Ще започнем ново сътворение на нашата така мила Любов,тъй свята.Но да мисля ли ,че има надежда.Това май никой не знае. Разделихме се преди месец ,а сякаш беше вчера.Ако си ме заменила с друг,"ОК!Животът продължава",но няма да те забравя.Ще оставя място в сърцето си,за всеки случай,ако решиш да се върнеш.
Обичам те !И макар тази любов да ми носи само страдание,няма да престана.Нека сърцето да кърви от раните многобройни, нека душата ми да плаче и да рони сълзи многобройни,но този огън в мен ще продължава да гори и нищо не може да го изгаси.Нито отровни думи,нито отблъскващото ти държание.И дори и двама да сме разделени и част от сърцата ни да принадлежат на други,знай че винаги ще си в моето и ще те чакам.Но ти не ме забравяй!Не се затваряй в изгубения свят,стой при мен в този,макар далеч,макар и разделени.ОБИЧАМ ТЕ!
Автор : Васил Хаджистоянов
