Марихуана се наричат изсушените (и понякога обработени) женски (съцветия) на растението индийски коноп (Cannabis sativa), когато са предназначени за употреба от човека с оглед на психоактивното им въздействие. Съцветията се състоят от женските цветове, техните околоцветници и прилежащите листа. Тези части на конопеното растение са по-гъсто или по-рядко покрити с жлезисти власинки (трихоми), които отделят капчици смола, състояща се от различни терпени, канабиноиди и други вещества.
Марихуаната обикновено е зелена на цвят, но може да бъде оцветена в различни оттенъци на сиво, кафяво или лилаво в зависимост от сорта, условията на отглеждане, начините на приготвяне и съхранение. Има специфичен мирис, който се определя от съдържащите се в нея терпени и може да се опише като наподобяващ мента, лимонова кора, борова смола и сено.
В различните младежки субкултури се използват различни жаргонни наименования на марихуаната - от класическите 'трева' и 'ганджа', през заемките от английски език 'джойнт' и 'Мери Джейн', до чисто българските 'коз', 'сас', 'джанка', 'джонга' и др. Самоделната цигара с марихуана обикновено се назовава 'джойнт', 'коз', 'масур' или 'конус'. Изсушеното съцветие носи името 'глава'.
Употребява се най-често чрез пушене, но може да се консумира сурова или да влиза в състава на различни напитки и ястия, например манагуа. Пушенето обикновено става под формата на самоделно свити цигари или в различни приспособления — лули, бонгове, наргилета.
Марихуаната най-често се ползва заради специфичните й ефекти върху психиката, но в развитите страни все повече нараства медицинската й употреба сред болни от глаукома, СПИН, рак, множествена склероза и др.
Химичен състав
Химичните вещества, отговорни за действието на марихуаната върху психиката, се наричат канабиноиди. От тях най-важен е делта-9-тетрахидроканабинолът (THC), чието съдържание варира от 0,2% до 20% в зависимост от сорта коноп, приложените методи за обработка и условията на съхранение, но най често е в интервала 1-10%. Сред другите канабиноиди съществен ефект имат канабидиолът (CBD) и канабинолът (CBN). С времето съдържанието на канабиноиди в марихуаната намалява, като процесът се ускорява под действието на светлина, повишена влажност и/или висока температура. Сортовете коноп, в които съдържанеито на канабиноиди е под една гранична стойност (обикновено около 0,2%) се оценяват като индустриални и следователно неподходящи за добив на марихуана.
Биохимично влияние
В организма канабиноидите оказват влиянието си чрез взаимодействие със специфичните канабиноидни рецептори CB1 и CB2, които се откриват в главния и гръбначния мозък, вътрешните органи и имунната система. Марихуаната няма токсично действие върху черния дроб или бъбреците. Метаболитите на канабиноидите се отделят от организма с урината, което позволява употребата на марихуана да се удостовери чрез прости и евтини тестове.
Действие
Марихуаната усилва текущото настроение, предизвиква лека еуфория и забележимо изостряне на всички сетива, променя себеоценката и усещанията за пространство и време. При високи дози е възможно да се наблюдават слаби халюцинации, предимно при хора, които имат опит с употребата на халюциногени. Според употребяващите, "тревата" има успокояващо действие и им помага да се справят със стреса; подобрява възприемането на музика и други изкуства.
Марихуаната има значително негативно влияние върху краткосрочната памет, но не и върху дългосрочната такава или върху способността за самоконтрол. Употребяващите твърдят, че тревата засилва въображението им и творческите способности (особено в областта на изкуството), желанието за общуване, способността да откриват нови аспекти у познати неща, вниманието към детайлите и възможностите за намиране на асоциации и взаимовръзки; но същевременно пречи на концентрацията, боравенето с числа, ученето, точното чувство за време и фината координация на движенията. Засилването на сетивните усещания се възприема като особено приятно при сексуално общуване.
Употребата на марихуана води до намаляване отделянето на слюнка, понижаване на вътреочното налягане (което се проявява като зачервяване на очите), и понижаване нивото на кръвната захар. Последното, съчетано с подсиленото вкусово усещане, води до засилване на апетита, което при редовна употреба може да доведе до натрупване на наднормено тегло, с всички произтичащи от това състояние последствия. Същевременно марихуаната действа и като антиеметик (средство против повръщане), спазмолитик (против спазми) и отпуска напрегнатите и схванати мускули. Големите дози марихуана леко подтискат имунната система, но няма статистически данни това да води до повишена податливост на заболявания. Марихуаната обикновено понижава кръвното налягане и разширява кръвоностните съдове, което в ниски дози облекчава някои случаи на главоболие, но във високи може да го предизвика; освен това марихуаната има противовъзпалително и слабо изразено аналгетично действие. Тези свойства определят и основните медицински приложения на марихуаната.
Медицинска употреба
Марихуаната се ползва в традиционната и модерната медицина за лечение на глаукома, като антиеметик и спазмолитик. Болните от рак или СПИН често ползват марихуана, която облекчава симптомите им и смекчава вредните ефекти на химиотерапията. Заради свойството си да подтиска имунната система марихуаната е едно от най-добрите средства при множествена склероза. Засилването на апетита и създаването на еуфория помагат при някои случаи на анорексия. Изсъхването на лигавиците обуслява приложението на марихуаната в зъболечението. Освен това продуктите от коноп могат да се прилагат при ревматизъм, мигрена, болезнена менструация, астма, диабет, емфизем и др.
Дозировка
Марихуаната обикновено са употребява в компания, като няколко човека пушат последователно от една и съща цигара. Това позволява на по-опитните потребители да избегнат поемането на твърде висока доза. В страните, където употребата и притежанието й са забранени, е прието цигарата да се предава по-бързо, а пушещите си дръпват по веднъж, но силно и да задържат дима възможно най-дълго; и обратното - в страните, в които това действие не представлява нарушение на закона, цигарата се предава по-бавно, като пушачите си дръпват по няколко пъти, но по-слабо и задържат дима в дробовете си за по-късо време. Дозите THC, които се приемат при пушене са около 2-5 mg, а типичната продължителност на действие е от порядъка на няколко часа; при поглъщане тези стойности са около 2 пъти по-високи.
Токсичност и хронични ефекти
Марихуаната изглежда е най-безопасният психоактивен препарат, известен на човечеството, защото няма установена смъртоносна доза за човека, както и не са известни случаи на смърт или заболявания като пряк резултат от употребата.
Въпреки това употребяващите марихуана са изложени на по-висок риск от наранявания и травми в резултат на нефатални инциденти в бита и при шофиране. Затова не се препоръчва да се управлява автомобил или работи с опасни машини след употреба на марихуана.
Няма стриктна еквивалентност между пушекът от марихуана и този от тютюн, така че няма и основание да се правят сравнения между вредните им ефекти върху човешкия организъм. Може да се посочи само, че марихуаната се употребява в много по-ниски дози от тютюна, че по-често се употребява в наргиле, което намалява с около 50% канцерогенните вещества в пушека, както и че няма данни пушенето на марихуана да предизвиква емфизема. Естествено вредните ефекти от пушенето не се наблюдават при поглъщане на препарата.
Странични ефекти
В някои случаи употребата на марихуана води до състояние на параноя, проявяваща се като налудност за преследване. При неопитните потребители могат да се наблюдава тревожност, евентуално прерастваща в пристъп на паническо разстройство, съпроводено от психосоматични явления - сърцебиене, задушаване, гадене, повръщане и колапс. Предполага се, че тези явления до голяма степен са резултат по-скоро на страха от наказание, съществуващ в страните, където употребата на марихуана се преследва от закона.
У хора с проблеми в сърдечно-съдовата система марихуаната може да предизвика аритмия и повишаване или понижаване на кръвното налягане. При мъжете се наблюдава временно понижение на нивото на полови хормони и броя на сперматозоидите, но няма данни това да създава проблеми за оплодителните способности.
Толерантност, зависимост и абстиненция
Толерантността към ефектите на марихуаната се създава бързо, в порядъка на часове, но и отминава също толкова бързо. Употребяващите твърдят, че сравнително лесно се създава толерантност и към ефектите на марихуаната, получена от всеки специфичен сорт коноп, и затова предпочитат често да сменят типа и/или доставчика на "тревата"; но отбелязват, че като цяло, след употреба в продължение на години наблюдават обратна толерантност - т.е. получават същите ефекти от все по-малки дози.
Марихуаната не предизвиква физическа зависимост, но се предполага, че около 5% от редовните й потребители страдат от психическо пристрастяване. Голяма част от пристрастените имат проблеми и с употребата на други препарати и/или вещества.
При по-младите потребители (до 18-20 г.) зависимостта се изгражда по-лесно и преодолява по-трудно, съответно процентът зависими е по-висок.
Някои употребяващи оценяват като особено вреден навикът марихуаната да се пуши, който асоциативно води до употреба на тютюн и съответно създаване на зависимост към никотин и излага пушещия на повишен риск от белодробни заболявания. В по-голяма степен на такива рискове са изложени и потребителите от държавите, където употребата не се преследва от закона, тъй като имат достъп до по-силнодействаща марихуана и често я разреждат с тютюн.
Абстинентният синдром при зависимите от марихуана е лек, продължаващ 1-6 седмици и се изразява в безпокойство, анхедония (нарушено усещане за удоволствие), главоболие, общо безпокойство и дискомфорт, нарушен сън и др. симптоми в зависимост от индивидуалните особености.
Проблемна употреба
Употребата на марихуана може да представлява проблем за хора, активно занимаващи се с дейности, зависещи от краткотрайната памет, например ученици и студенти. Има данни, че при ежедневна употреба може да се наблюдава лек спад на интелектуалните възможности, който изчезва при прекратяване на употребата. Поради нарушаването на фината координация на движенията и на усещанията за пространство и време, употребата на марихуана е принципно несъвместима с шофирането и управлението на потенциално опасни машини.
По-значимите проблеми, свързани с употребата на марихуана, произтичат от законовата й забрана в някои държави. В тях потребителите на трева не само излагат на риск своите личностно и професионално развитие, собственост и здраве при налагане на наказанието „лишаване от свобода“ и/или „глоба“, но и косвено нанасят материални вреди на обществото заради средствата, които държавата харчи за преследване и разследване, за съдебни процеси и налагане на наказания.
Законово положение
Често се водят дебати дали легализацията на марихуаната не би имала предимства за обществото.
България
В България марихуаната е посочена в списък № 1 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този списък са изброени вещества, които според българския законодател са забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицита. В този списък е и хероина. Произвеждането, Преработването, придобиването, разпространяването, съхраняването, държането, превозването или пренасянето на което и да е било от веществата в този списък се наказва с оглед на чл. 354а ал. 1 от Наказателния Кодекс с лишаване от свобода от 10 до 15 години и глоба от 100 000 до 200 000 лева. В случай на повторност наказанието е лишаване от свобода от 15 до 20 години и глоба от 200 000 до 300 000 лева.
САЩ
В момента единайсет щата имат закон, който разрешава легалното ползване на марихуана за медицински нужди, те са: Аляска, Вашингтон, Вермонт, Калифорния, Колорадо, Мейн, Монтана, Невада, Орегон, Род Айлънд и Хаваи. В решение на Върховния съд от 6 юни 2005 г. обаче в делото Гонзалес срещу Райх съдът отсъдил със 6 гласа за и 3 против, че Конгреса има право да обяви медицинската марихуана извън закона, като по този начин поставя пациентите под федерално съдебно преследване дори и в щати в които лечението е законно.
История
Първото медицинско споменаване на конопа е в китайски текст от 2737 г. пр.н.е.
