Неизпитани чувства могат ли да родят вълнуващи стихове?

[Feanor]

Че аз мнението си съм го казал:

По темата - няма начин да пишеш за нещо, което не те вълнува и да излезе нещо стойностно. Времето на комунизма го доказва това достатъчно ясно.

Нататък не виждам защо да не споря по други въпроси. Ако някой възрази на казаното от мен, мога и по него да споря. :p

[Angel Soul]

Останал съм с впечатление, че прозата се използва повече за изразяване на идеите на автора. Не че не може да изразява и чувства, но те остават на втори план, обикновено са средство, подсилващо основното внушение. За разлика от поезията, където са основното. Но - може аз да греша.

Не винаги, макар и често. Макар и Илиада да е наситена с чувства, не може да се твърди, че в нея авторовата идея или чувствата са на заден/преден план. Преплитат се. А и защо трябва да разделяме идеите на автора от чувствата? Нима не е възможно идеята да се състои именно в предаването на определено чувство? (Много съвременни романи са написани именно със замисъла да предизвикат емоция. Вземи всички романи на Даниел Стийл и търси нещо друго, освен чувства в тях! Примерът не е идеален, но върши работа)

[Feanor]

Което на практика значи, че не струват. :p
Майтапът настрана, не виждам как произведение с такъв обем може да е толкова наситено с чувства, колкото едно стихотворение. Като така... предпочитам нещата да се използват по предназначение. Въпрос на личен вкус. ;)

[Angel Soul]

Въпрос на личен вкус. ;)

Тук съм съгласна! Творчеството винаги е въпрос на личен вкус. :)

[Dalechen]

Красивата проза си е цяла поезия.
За да пише някой красиво и затрогващо , значи има красота в душата му.
Но в душата винаги има и други неща.

[Magic`Green`eyes]

Хубав спор. :) Но не, неизпитаните чувства не могат да родят стихове, поне според мен. Остава ти само копнежа някой ден да разбереш какво е да си раним и ти като останалите. :)

[Don_NUTSO]