Бананова абсурдност

[Gentiana]

Облечена във бананово?!
О, не , това не ми отива.
Предпочитам
яркочервения цвят на прясна кръв,
с черни рози,
дишащи върху десен от коприна
и бели момини сълзи -
нещо като капан и стръв.
Крокодилските сълзи
змийските езици на пясъците
ще оближат
и ще се пръснат
на хиляди прашинки -
водопад от светлина.
В тази пясъчна феерия
окъпан като новородено
отново ще преоткриеш
началото на всички важни неща.

[Dalechen]

А синьото е знакът на доверието
разцъфващо за миг
и ... толкоз крехко
Изгарящо в пожара на съмнението
топящо се от болката

Възторг - той ален е , безспорно
но бързо потъмнява от на мрака тайните
сега сияе , но изгасва
от ледения дъх на изненадите

кажи ми ти кое е цветето
неизбеляващо и взривно-ярко
нима съм сляп , кога ще го намеря
кажи ми ... или ме залъгвай вечно

[Gentiana]

цвете, което не избелява?!
Навярно това е цветето на мечтите ни.
Винаги свежи и ярки като очи на дете
те се смеят и цъфтят дълбоко в душите ни.
Живи са, докато бие пулсът на топло сърце.

[viento violento]

не вярвай батко, има ги цветята,
които си цъфтят безумно, ярко,
и с всичките нюанси на дъгата,
ама яде ги дъртото магаре Марко,
това е той живот, и той е гаден,
красивите цветя - ядат кретени,
а ние отстрани със поглед жаден,
се радваме на аромати уловени,
и между друго, думичка за синьо,
измамен цвят е-топъл, но измамен,
отива само той на Челси и Моуриньо,
а пък за нас ще стане и бананен ...

[DeTe_Ha_Xaoca]

Цвят на илюзии
цвят на мечти,
но синьото е цветът
на твоите очи.
Години много години минават
теб почти успях да те забравя
но очите ти не уви,
ти без да искаш тях ми подари.
Банановото толкоз е невинно
толкоз сладко,
ако си го сложа няма ли пък
някак странно върху моята особа да седи?

[Dalechen]

а аз не искам пак да се загубя
в палитрата на опиумни макове
в кошмарен сън , пътека пак да диря
между мечти и злобни разочарования

Не искам да очаквам Абсолютното
зомбиран в клетки от блестящо злато
не искам да сънувам ,
искам ВСИЧКО ,
не са ми нужни жалки сурогати

[DeTe_Ha_Xaoca]

Щом това не искаш
подай ръка и ела при мен
от бяло и от синьо изграден е
моят свят,
дали ще ме намериш или не,
спокоен ще се чувстваш ти поне.
Е, вярно малко е студено,
но ще пиеш питие,
може даже две,
и студът непоносим ще тръгне
от топлина и нежност заменен,
в ръцете си ще видиш бяло цвете
нозете ти във синева ще стъпват,
в душата обич ще се настани...

[Gentiana]

Ти си моето бяло цвете.
Топиш се в моите непохватни ръце.
Ароматът ти ги изпълва и двете
и се влива в моето нежно сърце.

[DeTe_Ha_Xaoca]

За да остана там готова съм на всичко
да те обичам и да страдам съм готова аз
знам за теб не съм единствена,
но може би ще бъда поне за малко аз!

[Gentiana]

Ти си моята нежна калинка.
Отлетя към далечно небе.
Да те търся , май хванах настинка
и днес кашля в мен болно сърце.

:)

[viento violento]

защо калинки според тебе са червени?
защото те за всички са предназначени,
те късче от природата са - малко  чудо,
дали от кашлица сърцето ти пак бие лудо?
ръката протегни с отворената длан,
и как да хванеш ти калинката не строй си план,
тя чудо е, нито е цар, нито сираче,
сама ще дойде тя при теб, глупаче ....

[Gentiana]

сама ще дойде?! Ами ако пак избяга?
Къде ще търся полета и лек?
И тази нежност в мен сърцето стяга
със своя дъх ефирно мек и лек.
Червените калинки са красиви,
но има черни, жълти, други сто.
Коя от тях ще избереш, кажи ми?
И няма да те питам аз защо.

[DeTe_Ha_Xaoca]

Щом калинка съм за теб
пусни ме!
После ще се върна аз,
за сърцето болно
лек ще ти намеря,
билка ще ти донеса.
И уморена върху твойта длан
ще заспивам аз спокойна,
ще бъдеш ти за мене дом,
а аз за теб ще бъда пак калинка

[Gentiana]

Пускам те. Лети където искаш.
Разтвори красивите криле.
Вярвам ти. Поемам твърдо риска
и ще чакам с кашлящо сърце.
Донеси ми билки и надежда,
своята любов ми донеси.
Върху длан кацни пак морна, нежна.
Почини си. Мъничко поспи.

:) [inlovee]

[DeTe_Ha_Xaoca]

Ще спя спокойно
защото знам,
отдадена си ти на мен.
Целувките ми сладки
твойте билки са,
нежността е твоя лек.