Само душата ми е свободна.
Само тя не ти принадлежи
и си е само моя.
Само моя! Разбери!...
Ти не искаш да слушаш -
обвиняваш.
Крещиш.
Всеки път ме раняваш
по-дълбоко.
Грешиш...
Ти не искаш да знаеш,
че не съм тъп боклук.
Имам чувства най-светли.
Не ти правя напук.
Ти не искаш...
и бавно
ме гасиш като свещ
в нощ безлунна
и черна
с вятър хладен. Зловещ.
Искаш в мен да угасне този пламък,
но - не!
Аз съм просто такава -
имам нежно сърце.
Нямам нужда от ласки
на нечисти ръце,
от цинични целувки,
от вонящи нозе.
Аз съм просто такава...
но не мислиш
и пак
ми говориш...
Говориш.
Пада в мен лепкав мрак
и се пръскат кристали
от злокобна тъга,
пълни с мътна отрова.
По-добре да умра.
Но ти няма да можеш
моя дъх да вкамениш.
Знам..., когато си ида
в миг събуден -
ще ми простиш.
