Не спирам да обичам... врага си

[{dulgokoska}]

 :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:
Сълзите ми текат нагоре,
а сърцето бие наобратно,
усмивката изглежда злобна,
какво мъчение повратно...
Животът ми се преобърна -
смехът е вече стон ехиден,
устните кръвта целуват -
любим мой бе - днес враг обиден...
рани има във очите ми,
а кожата крещи, ругае...
намрази словата устата ми...
Утре дали сама ще се позная?!
Години надвивах промяната,
а днес и разумът се замъглява...
но и омразни пак ще сме двамата -
макар и различен твоят образ в мен остава...
С опакото на окото си разглеждам,
виждам ангел безбожен и демон тъй благ...
излязохме от релсите - от влака нека скочим
ръка за ръка - аз с моя, ти с твоя враг!!!
:flyingkiss: :flyingkiss: :flyingkiss:

[Diablos]

Харесва ми как си използвала антитези  [a taka]

[SteeleR]

Враг единствен е ума,
а със сърцето трябва да го победиш,
защото няма живот във вина,
ако постоянно омраза таиш...

[tonnny_bg]

С опакото на окото си разглеждам,
виждам ангел безбожен и демон тъй благ...
излязохме от релсите - от влака нека скочим
ръка за ръка - аз с моя, ти с твоя враг!!!

Красиво,неповторимо.Овации за теб! [plqs plqs] [plqs plqs]

[{dulgokoska}]

:flyingkiss:
Враг?!... Не!... Той ни помага...
Щом любовта ни е силна - и него ще подчини,
но ако е слаба, грозна или болнава
умът ще ни подскаже и ще ни спаси...

Сърцето ни не се подтиска от него...
Ах, само ако осъзнаем - туй не е двойствен живот....
Вина и омраза изпитваме, щом враг не познаем...
но умът и сърцето са приятели в нашта любов!!!
:flyingkiss:

[SteeleR]

умът подлъгва се от хубави слова,
умът мечтае, а сърцето знае,
с ума презираш ти човек,
а със сърце единствено любов изпитваш...
:flyingkiss:

[FALLEN]

Браво Нели...
:fireheart: [burning heart]

[{dulgokoska}]

умът подлъгла се от хубави слова,
умът мечтае, а сърцето знае,
с умът презираш ти човек,
а със сърце единствено любов изпитваш...
:flyingkiss:

Не може да мислим, че би била същата...
любовта, ако изцяло сърцето я пази...
не може да мислим, че би била истинска...
ако не горчи, то няма и сладост от това, че не лази...

Ако умът и сърцето не бяха събратя...
ако бяха врагове реални...
тогава прозрачна би била съдбата...
а любовта ни ще бъде безстрастно фатална...

[heart__] [heart__] [heart__]  [inlovee]

[SteeleR]

Животът ни ни е научил,
че всичко хубаво изстрадва се преди това...
но знаеш ли ... не мисля,
че прозрачна би била любовта...

Да, светът ни ще загуби
част от своята красота - неспирната борба,
но ще открие хилядите нови хоризонти
за описване на чувствата в човешката душа...

[{dulgokoska}]

Браво Нели...
:fireheart: [burning heart]

[kisss]

Животът ни ни е научил,
че всичко хубаво изстрадва се преди това...
но знаеш ли ... не мисля,
че прозрачна би била любовта...

Да, светът ни ще загуби
част от своята красота - неспирната борба,
но ще открие хилядите нови хоризонти
за описване на чувствата в човешката душа...

Да опишеш... та това нужно ли ни е?
Когато чувстваш пресъздаваш истински!
Да загубиш нещо - наистина трудно е!
Но да страдаш е не само урок и измислица!

Да изстрадаш не винаги се случва...
Но да обичаш не можеш да избегнеш...
Да вярваш с ума, със сърцето си...
Това е истина, която пренебрегваш...

Всеки път, когато си помислиш...
че може и по-добре да бъде...
защото красотата съвършена е
тогава, когато с грозотата пребъде!
[kiss2]