Аутопсия

Started by {dulgokoska}, April 22, 2006, 13:41:47 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Лежи момиче там красиво...
изглежда студено и самотно...
но също внушава и нещо...
отминало прекрасно - жестоко...

Приближава се към нея...
мъж в бели дрехи...
равнодушно я поглежда...
но ръката му трепери...

Вглежда се в косите...
кестеняви, дълги, прави...
отваря и' очите...
как желае да ги погали...

А тя лежи неподвижно...
с вкочанени пръсти...
но изглежда мила...
а сините и' устни...

Разказват цял един живот...
целувки и усмивки...
на сълзи доскорошния брод...
сладко горчиви напитки...

В стаята прохладно тъмна...
над нея само свети лампа...
кичур нейн от хлад помръдна...
"Не може работата да почака"...

И мотивиран от самото тяло...
мъжът към масата посегна...
взе бляскав скалпел за начало...
острието му прилегна...

Последва нейните извивки...
и разкри един различен свят...
красива младост от мъка убита...
прекрасна в студения си цвят...

Взря се мъжът в сърцето...
привлече му вниманието...
трепна острието...
показа физически страданието...

Сълза потече от окото...
остави я да се стича...
и както ледът обхваща потока...
така личаха следите на бича...

Мъжът пак изтръпна...
обяснение потърси...
но видяното накара го...
от гняв да се разтърси...

И заплака чисто, истински...
за непознатата на тази маса...
видя в кафявите очи искрици...
неуспяли да угаснат...

Над тялото стоя той дълго...
оглеждаше с откривателска страст...
както детето от живота се учи...
воден от стягаща, радостна власт...

С радост и с възхищение...
той тъжеше полусебично...
наистина я вижда, но не приживе...
и все пак... ИМАЛО Е - ДА! -ТАКАВА ЛИЧНОСТ!!!...

И разтреперен от смесени чувства...
той цяла нощ стоя до нея...
сълзи от загуба и щастие вкуси...
молейки се "Така и аз да умра... и аз да живея!"...

Осъмна над студеното и' тяло...
затвори очите и', погали косите...
закри я не с чаршаф, а с одеало...
за да топли дори в смъртта и' мечтите...

И седна разтърсен на бюрото...
химикала хвана с разтреперени ръце...
и променен завинаги написа "Покойната
починала от ДОБРО СЪРЦЕ!"...


[burning heart]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


FALLEN

Нели,малко ме изплаши стези скалпели... [mhmm] [mhmmmm] [zabraneno 18] [o my god] [ooooo] [molitva]
[bravisimo] [wish all my love]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

{dulgokoska}

Страхът не винаги загатва нещо лошо...  :p
[kisss] [hugs and kisses] [kisss]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


me4tatelka

Браво дългокоске! [bravisimo][cvetee]
много ми хареса ... :)  тъжно е ... но много красиво ... :) :) :)

И седна разтърсен на бюрото...
химикала хвана с разтреперени ръце...
и променен завинаги написа "Покойната
починала от ДОБРО СЪРЦЕ!"...


[bravisimo][bravisimo][bravisimo]
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

ranenia skorpion

Има сюжет и е много силно като замисъл и изпълнение...Само адмирации на авторката ! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

{dulgokoska}

 [shame] [shame] [shame]
Благодаря вииииииииииииииии   :flyingkiss:
[wish all my love] [gu6]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."