Мина време

[plamy23]

Мина време...доста време. Повече от година.
Мина време....доста време. Време на самота и забрава.
Мина време.....доста време.Така и не успях да те забравя.

Животът ми стана толкова различен без теб, получих всичко, за което бях мечтала – СВОБОДАТА СИ!!!
И тук приключва хубавата част...от тук започва самотата. Тя преминава през алкохолните вечери, за дълго се спира в безвремието на тревата, отразява се в сърцата на хората, които все още ме обичат и спира на ръба...Там където хората не изпитват любов, не могат и да мразят, не мислят за нищо и не чувстват нищо...там където хората замръзват на едно място за да не паднат в пропаста...Там ти нищо не можеш да усетиш освен спомените, които лудо те гонят отзад, там няма бъдеще, в което да погледнеш, защото може да паднеш ако се опиташ...Бранейки се от всички, които през последната година се опитваха да докоснат сърцето ми, от страх да не ме бутнат и да падна в пропастта, превърнала се в безчувствено същество аз за пореден път политам в безкрая с мисълта за теб...Мисълта за този, който най-силно обичах, мисълта за този, който най-много ранявах, мисълта за този, който ме превърна в това, което съм сега!!! И въпреки всичко и въпреки всички ти успя, постигна целта си да ми покажеш, че без теб аз се руша, като крепост, успя да ме накараш да се почувствам както теб, когато те зарязах. Нарани ме много!Натисна там където боли, удари шамар на най-святото ми-любовта, която винаги съм давала на хората около мен. Или с теб или с никой, нали? Не издържам  повече да гледам как заприличвам на теб, не понасям тази пропаст, но не зная как да се върна назад...Знам само, че ми липсваш – сега! Липсва ми ледената ти физиономия, коварните ти очи, безсмъртното ти тяло и всички лъжи...Липсва ми да те обичам...ПОМОГНИ МИ!!!! Искам да чувствам, искам да си поема въздух без да ме е страх, че няма да мога да го издишам, искам....Утре е късно...тази нощ не мога да съм сама...пак не вярваш, но не е шега...този път едвали слънцето за мен ше изгрее...Няма да ме има утре....
"Бум"-защо, защо???Толкова пъти ми подаваше зареденото студено желязо и искаше да ти докажа колко много те обичам, защо не съм го правела....Толкова било лесно....Едно движение, само едно докосване и сега усещам, че летя в безкрая....Аз съм мъртва, но живея повече отвсякога...Виждам мечтите си, разглеждам суетата си, Прегръщам любовта си, дори тя ме посрещна...
Но тази любов, защо? О, Господи, не и тази....
Тази любов, тя пак е за теб!!!

И от тогава мина време...доста време!
               Посветено на Г.

[krasimir]

Тъжно е. [sad3] [sad3]

Колко е малко човешкото сърце, а колко много мъка и болка може да събере.
Винаги ще има утре, ако от вярата си не се откажеш.  Днес губим сразени от тъгата.  Тъжно е когато загубим щастието, нещо ценно и скъпо за нас. Виждаш как една любов си отива и не можеш да я спреш,
но надеждата.. остава  да крепи ранената душа.
Ще има изгреви красиви розово- сини и мечти хвърковати по децки наивни,
боли те за нещо което знаеш че няма да се върне. 
Нека болката отвътре да се изтече на капки дъжд, и на неино място да разцъфнат бели, нежни, цветя посяти от любовта!

[plamy23]

Знеш ли колко силно се надявам в момента да си прав....