Помня чувството сякаш съм вкъщи,
аромата на пролет в топлия ден,
ритъмът на сърцето,сякаш потънало
когато погледът ти беше за мен.
Помня нощите тихо прегърнали
двама влюбени под звезден сатен
помня ръцете,които оставиха
този трепет до болка в сърцето смирен.
Помня те сякаш не съм те имала,
ти беше първият в моят свят уморен
единствен ще бъдеш за мене завинаги,
единствено теб ще обичам до последния ден...
Какво става когато Голямата любов си тръгне?Нали има само по един Единствен за всеки от нас?
