Поклон ...

[...::Mag1::...]

Красив пролетен ден ... небето беше ясно,слънцето грееше жарко.Полето... цветята поникваха .... Скалите ... орлите летяха ... грачеха пламенно.Нежен полъх във въздуха се носеше .. Нежни птици в небето бродеха.
Сама,красива и наивна стоях там,стоях на полето .... видях красивия изгрев ... наблюдавах промените на деня .. Наблюдавах смяната му с нощта,нощта .. единствената,която ме разбира ... И мислих .. и мислих за твоята загуба! .... Картини зловещи в паметта ми се меняха,спомени злокобни сърцето ми пронизваха ... Помня! .. Помня деня ... в който ме извика и каза "обичам те,благодаря ти че дойде преди да умра" ... Помня как тези думи изгориха душата ми ... Помня как хванах ръката ти,нежна и мила ... Ръката ти гальовна.. И изведнъж ... затвори красивите си очи ... Ръката ти прекрасна студена стана,изведнъж... Погледнах те,така красив и смирен ... Погледнах те .. докоснах сърцето ти,беше студено ... беше каменно ... Спомних си сълзите си ...Дори не можах да ти кажа какво си ти за мен ....  спомних си как без глас крещях .... Спомням си как не можех да повярвам .. не исках да повярвам! Не исках да повярвам,че така студен лежиш до мен.. Че усмивката ти жива повече няма да я има .......
И сега ... нощта е тук ... Аз,отново съм сама,самотна ... нежна и красива ... стоя на полето... гледам звездите ... Гледам ги,сякаш гледам твоите очи .. сякаш гледам Бог пред себе си ... Моля се! .. Моля се да си до мен ... а те няма ... Моля се да си щастлив,където и да си .. Нека душата ти почива в мир ... Нека! Ти го заслужаваш! .. Мило мое,никога не ще забравя нашите дни,и моментът в който видях как затваряш пламенните си очи ....