Горчиш в кръвта ми.Толкова си нежен.
Отнемаш ми дъха, а нямам страх
от този край чрез тебе неизбежен.
Докосването ми до теб е смъртен грях.
Жадувам всяка твоя клетка и бълнувам.
В безлунни нощи по первазите вървя.
Небрежно в джобчето на Дявола тършувам-
там някъде е скрил жълтицата-Луна.
Така те искам, че от болка ослепявам.
Опипом ще се впия в твоя мъжки свят.
Ни мисъл бледа не за мен не ще прощавам.
За теб съм вещица, измама, тъмна гад.
Обиждаш ме, защото лудо ме обичаш.
Защото се страхуваш, че без мен си сам.
Защото в нощ безсънна името ми сричаш.
Така ме искаш, че от теб си те е срам.
По дяволите догми и забрани тъпи!
Ще ме оставиш като сняг да се стопя?
На живо раните ми искам да закърпиш
с болезнената страст на своята душа.
