« -: Април 18, 2006, 14:23:32 pm »
Вървях по пътищата дълги..така без цел и без посока...
И падах в бездни тъй бездънни и ставах,
изправях се изцапана и в неухота..
Измивах измъченото си лице във ручеи от кръв
и болка,вървях напред с изстрадали ръце..
а цигулар във тъмнината свири полка...
Вървях аз боса през пустинята и плачех с глас,
като орлица..а слънцето косите,
кожата ми...устните напичаше...от веригите на мойта шия носех
кървавата огърллица...
Проклета молех се пред чашата със вино да издъхна...
да я държа в ръцете си..и да преглътна..
А Слънцето ме искаше...то в мен умираше..."сбогом страшен съд"..
каза без глас и във вечният сън сърцето й заспиваше...
« Последна редакция: Април 18, 2006, 14:32:46 pm от Bonita »
Активен
Кълна се...никога да не забравям теб!!!
