Егоистичната любов..

[ToHuTy]

Тъжна ли си?Може би имаш право..Аз не мога да бъда идеал за всички.Нямам право да те накарам да ме обичаш.Сърцето ми изгаря от любов към теб,но ти не забелязваш този пламък в очите ми.Може би се измъчваш,но кажи,може би ще ти помогна.Но ти плачеш?Защо?Изтрий сълзите си и ме слушай.Ще ти разкажа една история,която може би ще разтопи леденото ти сърце...
Една млада,красива жена седеше свита,загледана пред себе си замислено.Тя сякаш очакваше нещо,потръпваща.Мъжът се поколеба:той разглеждаше рисунката си,прехвърли четките.Времето течеше.Всеки момент можеше да влезе някой и вече никога нямаше да му се отдаде случай.Художникът изведнъж се обърна рязко и застана лице срещу лице с Терез.Те се гледаха така няколко секунди.После той се наведе рязко и притегли младата жена към гърдите си.Отметна главата й и впи устни в нейните.За миг тя се разбунтува,диво,отчаяно,но после изведнъж се отпусна и се плъзна на земята върху плочките.Не си размениха нито дума.Безмълвно,грубо отдаване.
Още от самото начало любовниците приеха връзката си като нещо неизбежно,съдбоносно,съвсем естествено.От първата среща започнаха да си говорят на "ти",целуваха се без смущение,без да поруменяват,сякаш бяха близки от много години.Живееха доволни от своето ново полажение,с невъзмутимо спокойствие и безсрамие.
Уговориха се как да се срещнат.Терез не можеше да излиза,затова решиха той Лоран да идва.Младата жена му обясни какво е намислила с ясен и твърд глас.Щяха да се срещат в стаята на съпрузите.Лоран трябваше да минава през прохода,който се намираше в пасажа,а тя щеше да му отваря вратата при стълбата.Лоран прие.Въпреки предпазливостта си той се отличаваше с груба смелост,смелостта свойствена на човек със здрави юмруци.Спокойствието и самобладанието на любовницата му още повече го подтикваха да вкуси дръзко предложената му наслада.
Още на другия ден той реши да отиде.Още щом навлезе в пасажа,обзе го пареща възбуда.После бързо се вмъкна в прохода и изкачи тясната и тъмна стълба,като се опираше о хлъзгавите от влагата стени.Непрекъснато се спъваше в каменните стълби и всеки път сякаш пламък обгаряше гърдите му.Една врата се отвори.На прага сред бялата светлина той видя Терез по риза и фуста,сияеща,пристегнала косите си.Тя затвори вратата и увисна на шията му.От нея се излъчваше топло ухание,ухание на бельо и току-що измита плът.
Лоран учуден откри,че любовницата му е красива.Той никога до сега не бе виждал тази жена.Гъвкава и силна,Терез го притискаше,отмяташе глава назад и по лицето й пробягваха пламенни светлинки,страстни усмивки.Това влюбено лице се беше преобразило,тя изглеждаше безумна и нежна;с влажни устни и блестящи очи,сияеше цяла.Младата жена се извиваше,огъваше се,хубава в своята странна красота,самата страст.Лицето и сякаш беше осветено от вътрешен огън,от тялото й избликваха пламъци.Кръвта й кипеше,нервите й бяха опънати до скъсване,около нея се носеха топли излъчвания,горещ възбудителен въздух.
Още от първата целувка в нея се пробуди любовницата.Незадоволената плът я хвърли неудържимо в сладострастието.Тя сякаш се пробуди от сън,възроди се за страстта.Беше преминала от немощните ръце на мъжа си в мощните обятия на Лоран и този допир със силен мъж рязко изтръгна от задрямалостта нейната плът.Всичките й инстинкти на нервна жена се проявиха с нечувана сила;кръвта на майка й която пламтеше във вените й се отрищи,закипя буйно в слабото й почти девическо тяло.Тя се предлагаше,отдаваше се с безгранично безсрамие и силни тръпки я пронизваха от главата до петите.
Никога в живота си Лоран не беше познавал такава жена.Той беше изненадан,чувстваше се неудобно.Любовниците му обикновенно го приемаха не така буйно,беше свикнал със студени,безразлични целувки,с уморени и преситени ласки.Риданията,кризите на Терез го изплашиха,възбуждайки в същото време страстното му любопитство.Когато напускаше младата жена,залиташе като пиян.
На другия ден той успя да си възвърне обикновенното притворено и предпазливо самообладание и се запита дали да се върне отново при тази любовница,чийто целувки го хвърляха в треска.Първо твърдо реши да си остане в къщи.После не се сдържа.Искаше да забрави,да не вижда вече разсъблечената Терез,да не чувства нежните й и страстни ласки,но тя стоеше пред него,неукротима,с протегнати ръце.Физическото страдание което му причиняваше тази гледка,стана непоносимо и той реши....
Той отстъпи,съгласи се на още една среща и отиде.От този ден Терез навлезе в живота му.Той все още не я смяташе за необходимост,но я търпеше.Часовете на ужас се заменяха с могове на благоразумна въздържаност,но във всички случаи тази връзка му причиняваше неприятни трепети.Страховете и притесненията му обаче отпаднаха пред желанията.
Срещите се редуваха,зачестиха.Терез не се измъчваше от съмнения.Тя се отдаваше без предпазливост,вървеше право на там където я тласкаше страстта.Тази жена,постискана от обстоятелствата,най-сетне се бе отърсила и сега разкри душата си,разказа живота си.Понякога тя обвиваше ръце около шията на Лоран,притискаше се до гърдите му и с още задъхан от вълние глас му говореше:
-Теб аз те обичам,обичам те още от деня когато те видях за първи път.Ти може би не ме уважаваш,защото ти се отдадох цяла още първия път...Наистина сама не зная как стана това.Аз съм горда,страстна.Искаше ми се да ти ударя първия ден,когато ме целуна и ме повали на пода в тази стая...Незнам как те обикнах,аз по скоро те ненавиждах.Ти ме дразнеше,караше ме да страдам.Когато стоеше пред мен,нервите ми се опъваха до скъсване,главата ми се изпразваше,пред очите ми претъмняваше.О,колко страдах.Но въпреки всичко тръсих това страдание,чаках те да дойдеш,въртях се около теб,за да вдъхвам диханието ти,да докасвам с дрехите си твоите.Струваше ми се,че от твоята кръв избликва на кълба топлина,че ти се обвиваш в този пламтящ облак,привличаш ме в него и ме задържаш при себе си въпреки глухия ми бунт...
Съдбонсна сила ме водеше при теб,аз вдъхвах с жестока наслада въздуха,който дишаше ти.Знаех,че отгатваш,как търся твоите целувки,срамувах се от покорството си,усещах,че щом ме докоснеш,ще падна.Но се поддавах на слабостта,треперех от студ,очаквайки ти да пожелаеш да ме вземеш в обятията си...
Тук Терез замълча,тръпнеща,изпълнена с гордост,отмъстителна.Тя притискаше до гърдите си Лоран,които беше като пиян в тази пуста,студена стая където се редуваха сцени на пламенна страст,за зловеща бруталност.Всяка нова среща усилваше нейната страстна неубозданост.
Младета жена сякаш изпитваше удоволствие от дързостта и безсрамието.Колебанието,страхът й бяха напълно чужди.Тя се хвърляше в изневярата с някаква дръзка откровенност пренебрегвайки опастността и дори гордейки се с това пренебрежение.Страстта в Лоран още не беше успяла да приспи прикритата му селска предпазливост.Скоро обаче свикна и започна да приема без особен страх тези дръзки срещи посред бял ден в стаята на мъжът й,на две крачки от опастността да ги видят.Терез му повтаряше,че опастността щади тези които открито я презират и всъщност имаше право.Любовниците не биха могли никаде да намерят по-сигурно убежище от тази стя,където никой не би дошъл да ги потърси.Те удовлетворяваха любовта си тук невероятно спокойно.
Терез се радваше като дете,тя подражаваше на котка,протягаше ръце като,че ли показваше ноктите си,движеше рамене с котешка гъвкост.Студ пронизваше Лоран.Той не беше виждал жена вдетинена от любовта си.Ж глъбините на душата му не бе изчезнало неприятното усещане,което бе изпитал от първите целувки на младата жена.Тя все още не бе го завладяла цял.Тъй като той беше добър приятел на мъжа й те и двамата бяха принудени да играят ролята на непознати и безчувствени един към друг.Младата жена купи саксий с цветя и украси прозореца на стаята си.После я облепи с нови тапети,поиска килим,завеси и мебели от палисандрово дърво.И целият този лукс беше за Лоран.
Природата и обстоятелствата сякаш нарочно бяха създали тази жена за този мъж и нарочно ги бяха тласнали един към друг.Те двамата-тази нервна и лицемерна жена и този истински животински страстен сангвиник образуваха неразривно свързана двойка.Те се допълваха и закриляха безмълвно когато бяха заедно пред очите на мъжа й.Тя си мислеше с изтънчено сладострастие как само преди няколко часа бе стояла в съседната стая полугола,разрошена,в обятията на Лорен.Цели осем месеца продължи този живот изпълнен с възбуда и уталожване.Лоран сит,глезен,надебелял още повече,се боеше само от едно-нещо да не прекъсне този сладък живот.Терез го глезеше,не се отегчаваше с него и не желаеше нищо повече.Но дойде деня когато на него всичко започна да му омръзва...
Ако ме слушаш така мило както до сега дете мое ще ти разкажа какво стана по-нататък.Доволен съм,че вече не плачеш.И така слушай:
...Лоран грижливо затвори вратата след себе си и остана за миг облегнат на нея,като оглеждаше стаята с неспокоен и смутен вид.Силен огън пламтеше в камината и широки жълти петна играеха по тавана и стените.Приятна топлина и нежно благоухание на цветя изпълваха стаята.Въздуха беше наситен и спокоен,изпълнен със сладострастна жега.Сред трепетното безмълвие се чуваше само сухото пращене от запалената камина.Спалнята сякаш беше щастлива пустиня,топла и благоухаеща,отделена от външните шумове-едно от тези кътчета,създадени и приспособени за страстни излияния и тайствена жажда за любов.
Терез седеше на нисък столдо камината.Не извърна глава когато Лоран влезе.Облечена с фуста и камизола с дантелки,тя се отрояваше бяла под пламтящата светлина.Нощницата й се бе леко смъкнала и разкриваше края на розовото рамо закрито от кичур черни коси.Той се съблече и се наведе тръпнещ за да долепи устни в голата плът.Младата жена се отдръпна рязко.Тя устреми към него такъв странен поглед изпълнен с отвращение и ужас,че той остъпи смутен,притеснен сякаш също обзет от ужас и отвращение.
Две години бяха изминали откакто любовниците не бяха оставали в тази стая без свидетели,свободни да си принадлежат.Те не бяха си уреждали срещи от дена когато Терез му бе внушила мисълта за убийство на мъжа й.След като и това се случи те пак се въздържаха за да не се издадът и трепетно очакваха сватбената си нощ.И ето най-сетне тя бе настъпила,а те се гледаха неспокойно обзети от внезапна тревога.Трябваше само да разтворят обятия,за да се притиснат един в друг в страстна прегръдка,но стояха с отпуснати ръце сякаш вече бяха уморени и преситени от любов.Пламенните им мечти се бяха превърнали в странна действителност;достатъчно беше,че успяха да убият злощастния мъж и да се оженят,достатъчно беше Лоран да понече да докосне с уста рамото на Терез,за да бъде удовлетворено сладострастието им до присищане,до ужас.Те отчаяно търсиха в себе си поне малко от изгарящата ги преди страст.Те си принадлежаха,бяха убили човек,бяха изиграли жестока комедия,за да могат да се отдават без свян на страстите си по всяко време на деня и нощта,а сега седяха от двете страни на камината,двървени,изтощени,със смутен дъх и безжизнена плът.
-Терез?!-наведе се той към младата жена-спомняш ли си нашите следобеди в тази стая?Идвах през тази врата..днес влязох през другата..Ние сме свободни,можем да се обичаме спокойно.Помниш ли как мечтаех да прекарам една цяла нощ с теб,да заспя в обятията ти и на другия ден да се събудя от целувките ти?Сега тази мечта ще стане действителност.
Терез направи едно движение сякаш изненадана,че чуава глас,който бучи в ушите й;тя се обърна към Лоран,по чието лице камината хвърляше в този миг широк червен отблясък;погледна това окървавено лице и потръпна от погнуса.
-Ние успяхме Терез!Ние преодоляхме всички пречки и сега си принадлежим..Бъдещето е наше,нали?Бъдеще изпълнено със спокойно щастие,с удовлетворена любов..Него вече го няма..
Лоран млъкна,гърлото му пресъхна,той се задушаваше,не можеше да продължи.Призрака на убития от тях призован зае мястото си пред пламтящия огън между младоженците.Терез и Лоран усетиха смутения и влажен мирис на удавника в топлия въздух който вдишваха;те си казаха,че никаде при тях няма да има труп и се гледаха един друг,не смеейки да помръднат.
Тогава цялата страшна картина на престъплението се разигра в паметта им.Изкривеното от ужас лице на мъжа й притиснат от силните ръце на Лоран,глухото пляскане в мътната вода на реката,обръщането на лодката,треперещите от мокрите дрехи тела на "спасилите се" корабокрушенци...
Те не можеха повече да се обичат.Между техните тела стоеше позеленялото,разкривено лице с отворена уста и прехапан език,което те не можеха да отблъснат.В това време майката на убития при която двамата получава схващане,което преминава в цялостна парлиза и за крадко време тя се превръща в труп,чийто очи само живеят.Постепенно грижейки се за нея любовниците издават горчивата истина пред очите на злочестата маийка.Нейните любими деца,които толкова се грижеха за нея,с такова умиление и всеотдайност.
Тя отначало не можеше да приеме това.Преживя няколко седмици в очакване на смъртта,като смяташе,че е защитена от каквото и да било нещастие.Мислеше,че е платила своя дял от страдания.Никое,никога същество не е било така жестоко смазвано от безнадежност.Зловещатата истина като светкавица блесна пред очите на парализираната старица и се разрази над нея като гръмотевичен удар.Ако можеше да стане,да наддаде ужасения вик,който се надигаше в гърлото й,да прокълне убийците на сина й,би страдала по-малко,но уви-тя беше унемяла.Целият живот беше безнадежден,всичките затаени в нея нежности,цялата й добрина,предаността й бяха грубо хвърлени и стъпкани с крака.Тя беше водила живот изпълнен със сърдечност и кротост,а в последните й часове,когато искаше да отнесе в гроба си вярата и спокоиствието на щастливото съществувание,един глас й викаше,че всичко е лъжа,всичко е престъпление.Разкъсаната завеса й показваше отвъд любовта и приятелството в което беше вярвяла,страшно кърваво и срамно зрелище.
Терез и Лоран продължаваха да изпитват същите мрачни и студени нощи,който преминаваха и през деня.Вечерните кавги помежду им се разразяваха с особенна сила.Впрочен побоищата и виковете продължаваха и през целия ден.Към взаимната омраза се прибави и недоверието,че единият може да издаде другият,а това ги довеждаше до лудост.Те се страхуваха.Това положение на бойна готовност не можеше да продължи дълго.
Терез и Лоран всеки за себе си стигнаха до мислъта да се избавят с ново престъпление от първото.Абсулютно необходимо беше единия от двамата да изчезне,за да успокои другият.Тази мисъл им хрумна едновременно;и двамата чувстваха тягостната необходимост да се разделят колкото се може по-скоро;и двамата искаха да се разделят завинаги.Лоран реши да убие Терез,защото тя го притесняваше и можеше да го погуби с една единствена дума в полицията,защото му причиняваше непоносими страдания:Терез реши да убие Лоран по същите причини.Твърдо взетото решение ги успокои малко.Те започнаха да премислят подробностите..

[tonnny_bg]

Ъъъъ,това не го ли четох в друга тема,ама до края?Що го има 2 пъти? [oops] :p :p