Изтичат бавно дните,
минават тихичко във самота...
ни трепне, ни живее сърцето,
не се радва и моята душа...
а утре е твоят ден рожден,
а утре преди двадесет години
света е бил дарен с неземна красота
и чистота, побрани в твоята душа...
и с усмивка с няколко сълзици
си спомням за времето предишно,
когато заедно прекарвахме дните,
когато заедно летяха нашите души...
а сега, разделени от болката,
а сега, поели в различни посоки,
дано не скита самотна душата ти,
защото моята обречена в самота е да съществува...