Бе няма да ме имаш лесно ,
не ти се живее на риск
Да нямаш вяра е чудесно
ала луната е луна ,
не е метален диск.
Звздите искаш да ми угасиш
да ми отнемеш седмото небе,
ти не сънуваш , просто спиш ,
а аз съм приказно дете.
Страхуваш се от розовия цвят
завиваш ме в черно одеяло ,
но аз не искам бяло - черен свят
във него всичко е умряло...
и ми е страшно непознат.
Опитай със червеното от устните ,
да си напишеш името във мен ,
да се отпуснеш впримчен във очите ми
и да ме победиш пленен .