Пак Ти

[Gerry{}]

 [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[D`Eva]

грехът от тебе искам да изближа ,
да вкуся забраненото във теб ...
и всяка твоя мисъл да пронижа ...

Опивам се ...
вериги късам ,
разпадам се за да ме събереш...
Умирам и възкръсвам
поискай ме ...не можеш да ме спреш !

Иди в гората странна
и намери най-странната пътека
в странно утро , мокра от росата ранна,
тревата е така вълшебно мека .
Ухаеща на люлякови мисли от малка самодива омагьосани
напъхани като скрижали лишеи
въздишат в паяжина лека.
Цветята се целуват с пеперудите
нашепвайки си сладки тайни,
подслушани в нощта на изомрудите,
споделяни от божества незнайни.

[meteor]

Аз мога ли да кажа браво, за цялостното творчество?
На фона на олигавените вече красноречия като прекрасно и невероятно, възхетително и удивително, това простичко "браво" звучи мъничко, но в смисълът който влагам аз е доста по силен от тези изтъркъни клишета.
Рядко ми се налага да го казвам, но направяли го, го мисля истински.
Стилът ти провокира, харесва ми това и го ценя.

[D`Eva]

А аз ценя Теб  :)

[EvIcHkA]

Пак Ти... Не го ли усети ?!
Аз не те усещам вече...
Мислиш си, че всичко е както преди,
но забравяш, че ти тогава от мен се отрече...
Тогава ти ме разтапяше и бавно ме гореше на твоята клада
А сега... аз те смразявам -
на леденото ми сърце вече твоят огън не помага...
Пак Ти... Но сега ме гледаш с други очи и по друг начин,
сърцето ти този път не мълчи,
само че аз вече съм глуха...

[D`Eva]

Ти
не пак а , винаги
Не , вчера а, сега
хербаризирам си мига
между минутките
и си събирам вечност
с теб

Погалвам те със поглед
когато не ме гледаш
Оставям се на вятъра ,
защото те е милвал преди мен
целувам те без да помръдна устни
и повече навлизам в теб след всеки ден.

[EvIcHkA]

Само чрез вятъра ще ме усещаш,
може би Той ще ти напомня за мен -
за мен, каквато бях преди...
Обичам Той да ме прегръща,
така както не го правеше ти...
И когато воден от него вървиш по познатите улици
потърси моите стъпки...
до тях вече има и други следи,
следи от дъждовни кървави капки...
Скитайки сама без теб сърцето ми ги остави,
но сега то е кубче червен лед -
с твоите пирони и чук от мен друга форма му изваях...
Така ще мога сама да си го коптролирам
и няма да позволя пак ти да го преправяш.
Ако трябва във вълча уста ще го скрия
и до него ти не ще посмееш да припариш.

[D`Eva]

Толкова омраза Боже,
как я понасяш
Ти , който си любов ?
Искам да целувам тревата
обичам света си
и нищо ,че плача с росата,
ще помня само радостта си.

Щастлива съм Господи ,
като рибка във своя вода ,
тъжна ...до болка проникнала
чак в деветата своя душа .
Светло е да си на плиткото ,
с вълните скали да руша..
но на дълбоко съм свикнала ,
на Теб го дължа .

[EvIcHkA]

 [bravisimo] D`Eva, това вече е едно от любимите ми твои стихове !  [heart__]

[D`Eva]

Ее значи това не е стихтворение а , първото ми люботворение :)

Да се върна по твоите стъпки
пълни с вода
Навярно валели са спомени
и са стопили леда.

Да вдъхна от вятъра
разпилял като пепел тъгата
в най - тъмното кътче на шатъра
където си крия душата.

Не знаеш ...не си казваме
сякаш сме неми и глухи,
от най-скъпото се лишаваме,
а от евтиното сме кухи .

[Perto]

 [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]

[D`Eva]

До този миг ми беше непонятно
защо настръхвам в съня си ...
докосвах нещо необхватно ...
целувала съм се с греха си

Отпиваш вино - кръв и слънце
божествена омая .
Облизваш устни
вкусил началото и края

Грехът ухае на безумие
издигащото се като дим
от кладата на млада вещица.
Разголващ звяра вън от клетката
прегризал си веригите...
Облизаваш устни
кръв
омая
началото и края .

[balrog]

Чудесно е. При теб няма граници между любов и еротика. Истинско и страстно [heart__]

[natalia_999]

брАВО!

[D`Eva]

Ти си мъглявината ми потайна
потъвам в теб и чувствам се ...
незнайна
Избирам имена и те наричам ,
гадая те , а после те отричам.

Изгубвам се във теб ,
защо не ме намираш ?
Щом те докосна ,
ти изтиваш ...