Пак Ти

[black embrace_f]

:) Най-после се появи,благодаря !!!! [cvetee]

Здравей :)



Посвещава се на Иво

Нека не се разделяме и тръгваме на път,
че в новите ни пътища незнайно е какво ни чака
Когато често бягаме от мрака,
попадаме във още по-намрачен кът.

Не носи бягството решение,
и не е никак лесен избор.
Да бягаш си е самоизтребление,
изкорени си всяко самосъжаление
и се бори ... до изгрев!

Няма безкрайни нощи, ако ти си утро
ако си светлина ще победиш...
ако си мрак където и да идеш
отново мрак ще възцариш.

За всеки има слънце под небето,
и никой чуждото не ще отнеме.
Нека запали всеки слънцето си в сърцето
и каже: Мрака дявол да го вземе!

...много си добра, дявол да го вземе... :)
Поздрав, D`Eva!!! [heart__]

[SavageGarden]

Добра е наистина много (: С Вальо не знам дали ще стане,ама двечките що не си направите едно дуетче???И това ще е...красота:) (във всеки един смисъл на ''дуетче'' )

[D`Eva]

Добра е наистина много (: С Вальо не знам дали ще стане,ама двечките що не си направите едно дуетче???И това ще е...красота:) (във всеки един смисъл на ''дуетче'' )

Ей, дявол да те вземе  :p

[D`Eva]

Да бъдеш себе си е престъпление,
което никога не се изкупва
Да бъдеш някой друг е избавление,
което със боклук затрупва.

Да си добър за всички е прекрасно
за слепите като богоявление...
за тези дето виждат пък е ясно,
че си е чисто лицемерие.

За мен свинете са свине
и няма да се правя на свиня,
не ми е нужно тяхното благоволение.
Преди да ги изям ще им се извиня.

[Don_NUTSO]

За мен свинете са свине
и няма да се правя на свиня,
не ми е нужно тяхното благоволение.
Преди да ги изям ще им се извиня.

хахахахахаах яко :)

[D`Eva]

Слушай дъжда
и ме обичай,
така както
никога не си обичал
Потъвай в мен...
порои свличай,
плачи с дъжда ...
и само ме обичай

Ще бъдеш облечен без нищо
знаеш ли как ти отива ...
а аз ще съм мокра-горещо
.... твоята самодива.

[D`Eva]

И все така по мъничко умираме
в желанието да оцелеем
и всеки ден пред прага си намираме
онези мигове, които
не сме могли да изживеем.

Сълза останала или подкова,
изсъхнали цветя от идеали
мечти, любови и отрова...
да ги преглътнем - неуспяли.

Пречупени криле на птици,
изкуствени усмивки на комици,
небе без цвят и без звезди
и...празни телеграфни жици

[bezdaren_nekadarnik]

 :flowers: :flowers: :flowers:

[D`Eva]

За теб :) нали поиска


За нова обич не е късно.
Ех, дон Кихоте, няма да се умориш...
какво, че по-край теб е мръсно..
и пак отново ти кървиш.

Да виждаш рози в мъртвите градини,
прекрасни изгреви във изкорубени сърца,
в пустините да търсиш бедуини,
с снежно-бели приказни лица.

Да се опитваш да стопиш звездите
със топлината на преглътнати сълзи
на пук на всичко да обичаш,
макар че в тебе болката пълзи.

Да възкресяваш вкаменели водопади,
и да си тръгваш прежаднял от тях
отново натоварен със дисаги...
превит под тежестта на чужди грях.

За нова обич не е късно...
докато можеш да обичаш - ще си жив.
Пусни да си отиде всичко мъртво...
обичай пак!!! Бъди щастлив!!!

[Don_NUTSO]

 [cvetee]

[Don_NUTSO]

напиши още нещо  :bemine:

[D`Eva]

Езикът на страстта е дълъг,
такава ненаситница е тя.
Езикът на страстта е грапав,
за да усеща нежността  :)
Езикът на страстта изгаря,
горещ е като слънце по обяд
в пустиня дето не припаря
и капка дъжд ... и има вечен глад.
Езикът на страстта е неприличен,
безсрамен, искащ и зовящ,
за диви страсти е отличен-
това го знае всеки говорящ  :p

[D`Eva]

Ти никъде не съгреши,
аз бях онази дето сбърка
че не можа да се реши
живота ти с мечти обърка

Мъглата...нежна, сиво-бяла
обгърнала ме е така
че сякаш никога не съм живяла
на онзи бряг, на дивата река.

[D`Eva]

Нощта е тъмна,
облечена във шепотно мълчание,
горчиво-сладка тръпка...
сред огнедишащо стенание

Танцуват страстите в мрака,
отключват забранени светове,
и даже онзи, който не ги чака
се връща в най-първичните си векове.

Раздрана черната и дреха
е по-красива от воал
невинността на жертвеника и отнеха
с един едничък удар от кинжал.

[Don_NUTSO]

Ти никъде не съгреши,
аз бях онази дето сбърка
че не можа да се реши
живота ти с мечти обърка

Мъглата...нежна, сиво-бяла
обгърнала ме е така
че сякаш никога не съм живяла
на онзи бряг, на дивата река.

супер е ... добре казано ...