Видях те някъде в мечтите ,
почувствах те като вечерен хлад
и тръгнах ...тръгнах по звездите
да те открия в свода непознат.
Поисках да те имам , да си моя
в нощта се взирах уморен
и вслушвах се на вятъра във воя ,
дали не носи вест от теб за мен.
Морето ме извика с нежен глас,
за да ми каже ,че те има
как дълго рових из скалите аз ,
но сянката ти пак отмина.
И търсих из угасналото пепелище
с ръце опипвах всеки въглен изстуден
за да открия във сърцето ти огнище,
където аз да бъда приютен.
Със всяко утро идваше надежда ,
която ме крепеше в труден час,
какво бе ти ...
мечта ...видение или пък само зов?
А може би си жаждата ми за любов.