Мрак и черни облаци пак,
буря , светкавица... умираща душа...
гарги грознo грачат в такт,
мъка, сълзи, болка ... самота..
И единственото , което усещам е страха,
дъхът ми спира - за кой ли път отново,
Искам да бъда красива - не сама,
сърце препълнено от болка, пак от празнота...
Луната изгрява, пълна, красива..
душата умира, чезне бавно в мъгла,
устните от стъкленицата на злото отпиват,
и се губят някъде из мрака на нощта...
Нещо беляза сърцето ми, породи голяма тъга,
нещо разряза лицето ми,
кърви, но не се вижда в тази тъма,
ножовете остри с които ме проби
И чувствам че сякаш политам,
кошмар е светлия ден и тъмната нощ,
между живота и смъртта се скитам,
пропаст ме поглъща със огромна мощ...
Попадам в гробище,
превърнах се във труп, във пепел в прах,
отивам с вещици на сборище,
а въобще не ме е страх!
16.08.2006
