Душата ти е пленница красива(диптих)

[Gentiana]

1. Душата ти е пленница красива
на гордия ми, непокорен нрав.
Нима това, че моя е, убива?
Нима ти пречи да оставаш прав?
Тя моята е слънчева принцеса,
На нея служа .
Тя богиня е.
Съдба.
Настръхва нервно
бледата ми кожа,
когато я докосне с дъх,
с коса.
И в мрака на желанията споделени
тече реката на забравата.
Искри.
И светлината на Луната
отразена
се къпе в чистите и,
молещи очи.

2. Загубвам пътя си.
Тъгата го намира.
И теб ми връща,
но от мрамор-
образ твърд.
Не помни мраморът
ръцете на твореца.
Не диша мраморната
бледа, мъжка гръд.
Дали сълзите ми
от бездните на Ада
ще трогнат Дявола
и той ще те спаси
от плен на камък,
от печал-награда,
която моята душа
ще заплати?!

[solitude]

Бързо на първа страница там му е мястото :).
Всеки избор носи в себе си и цената :)- въпросът готови ли сме да я заплатим и да понесем последиците :) [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[Gentiana]

 =:) [shame]
ти си истински ангел, Соли. [heart__]
Благодаря ти!