Вълчица

Started by Unicorn|f, April 10, 2006, 22:10:51 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Unicorn|f

Вълчица

Черен мрак се спуска над гората .
Месецът зад облаци се крие .
Ни едничка птичка в небесата .
Студът в огъня гнездо ще свие .

Вечна господарка – тишината .
Чифтове рубини дебнат злобно –
беловрати вълци – на нощта децата
Вълчица шепне им задгробно .

Тънък вой оповестява злото .
Невиждан страх в очите на сърна .
В залеза удави се доброто .
Студ и страх вълна подир вълна .

Ръмжат , тичат , скачат . Зъби тракат ,
забиват се във мека топла плът .
Късат , дърпат , костите оголват ,
и във тишината бяла мрът .

Рубините сияят в ледения мрак .
За атака те отново са готови .
Вълчицата им шепне нежно пак .
Тишината с воя си отрови . . .
Хората са неразумни, нелогични  и егоистични,
въпреки това, обичай  ги.Когато имаш успехи, печелиш фалшиви  приятели и истински врагове, въпреки  това, имай успехи. Честността и  откритостта те правят уязвим, въпреки  това, бъди честен  и открит. Това,  което си построил с дългогодишна работа,  може да бъде  разрушено за една нощ, въпреки това продължавай. Дай на света най-доброто  от себе си, и те ще извадят  зъбите ти, въпреки това, дай на света най-доброто  от себе си.(Халил Джубран)

неотразима_737

 [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]
Никога  не спирай да обичаш!!Никога не спирай да вярваш , никога не спирай да следваш мечтите си и никога  не се отказвай!!!!!

{dulgokoska}


[bravisimo] [bravisimo] [a taka] [bravisimo] [bravisimo]

Умирам в тъмната пустош,
изпитвам черна празнота
и търся все нашата къща,
и вървя аз вечно сама...
А помня красивото минало,
обсипано с нежните рози
и мислех, че тебе съм имала,
но ето в момент като този
се питам "Дали бе така?!"
дали си бил само мой,
защо бе нужно с теб да се разделя,
ако не е рушила друга твоя покой?!
И ето сега аз си спомням
очите - огньове същински
и виждам и все още помня
твоите ласки и погледи бистри...
Пропити с любов и страст дива,
с обич от росата по-чиста,
със сила и немощ щастлива,
със сълзи - изкрящи мъниста!
И на парчета хиляди аз се раздирам
в тъмното виждам, със самотата говоря,
в болката радост лъжлива намирам,
не признавам пред никой, но за тебе се моля...
Как искам отново да дойдеш,
при мен да се върнеш обратно
и заедно двама да бъдем -
само с теб ми е така приятно...
И търся те нощем и денем
в чужди погледи, усмивки и чувства
и искам единствено тебе,
убийствена болка ме превзема и вкусва...
отчаянието мое и моята тъга
сълзите ми тя жадно пие
и добре и' е, добре и' е така -
да страдаш безутешно, а душата ми да вие
като клетата вълчица, останала сама,
без своите дечица - отнела ги смъртта,
без радости в живота, без утеха ни една,
останала самотна в голямата гора...
с вой ужасен вие и горчиво плаче,
проклина тя живота и себе си дори
и иска да загине, желае го обаче
друга сметка имат дяволите зли...
И иска или не - тя трябва да живее
да носи вечно кръста незаслужен,
отровно кървави сълзи да лее
и да върви по пътя, никому ненужен...
Също като нея аз съм орисана
с жестока, дори непосилна съдба
да вървя вечно за тебе замислена
и да те срещам с друга - тъй страдам сега!

А искам те толкова, толкова силно,
че чувствам аз хлад и виждам смъртта,
болката моя е непоносима -
нямам спасение, но разбрах аз сега...

Най-страшното нещо не е тъгата,
нито омразата, дори и смъртта,
Най-боли, когато всичко се слива в душата...
най-страшното нещо е... ЛЮБОВТА!
[evala] [evala] [evala]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."