И ето,пак заспиваш,
притихваш тихо и затваряш очи.
Но ти не знаеш,
че сянката ми над тебе бди...
Нощта те гали с ласки,
и мислиш си,че съм далеч.
Но не е така,
аз съм навсякъде навред...
Ти заспиваш спокоен...
Аз се опитвам да утеша бурята в своята душа...
Не усещаш в мене вятъра зноен,
не усещаш,че без тебе ще умра...
Вятърът студен е мой слуга...
Той прогонва спомените от моето съзнание...
Той гаси всяка новозапалена искра,
и ме кара да забравя всяко обещание...
Океанът е моя ангел-хранител,
прикрива сълзите ми в очите.
Той е моя ангел-пазител,
кара ме да не вярвам пак на лъжите...
Самотата е моята вярна сестра,
тя ми напомня,че съм сама.
Кара ме да заличавам любовта,
напомня ми,че съм кралица на нощта...
И ето отново всичко се повтаря...
Събуждаш се и не помниш,че ме познаваш...
Вятърът днес и теб не подминава,
океанът скрива сълзите ми,но ти не признаваш...
Аз никога няма да имам образ,
ще остана винаги сама...
Нощта е моята сестра,
не ми ли позна-аз съм Кралица на нощта...
