Как да ви обясня
защо рисувам с сажди ,
как да ви обясня
за раздраното стъкло
и счупените ми очи
повреденият ми глас
безочливата реалност
и кривото огледало?
Остъргвам тебешира
полепнал в съзнанието ми
и чопля кибритени клечки
изпод миглите си
и ето ме пред теб
ранима , истинска , без маска
цялата твоя?!
Няма маскарад ,нито фалш
не съм била виждала
такива очи
нито чувствала
такива устни
не бях знаела за
такива обичи
и не исках да знам
и за тези раздели!
Късна луна и все още
ме провокираш
очите ми чезнеха
докато се огледаш
и нямаше място за погледи
само за действия.
Нямах грешна преценка
нито погрешни чувства
бях огън , а ти алкохол
упояваше ме , разпалваше ме
унасяше ме в странни светове
отлитах , а дори не се бях
отлепила от земята.
Сдъвквам мълчанието
по между ни
и скъсявам дистанцията
с дъхът си
като една горчива утайка полепвам
а ти ме вкусваш отново с твоето сладко
с очите си
рисувам нежни вълни по страните ти
с сетивата си
те чувствам по близо.
