News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Разходка по брега

Started by dodic, April 05, 2006, 09:38:34 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic



Облаци с цвят на маргарин,
гонят се щастливи по небето,
пред мен е хоризонта син,
в крака ми плиска се морето.

Морска пяна, слънце, тишина,
с пръст по пясъка рисувам,
приижда пак солената вода,
разтапя ми рисунката и си отива.

А чайките със сребърни крила,
кръжат над мен и май ми се присмиват,
крещят, тъй шумно врякат до една,
какво ли от изкуство Те разбират.

Платна на хоризонта червенеят,
и сякаш двата свята свързват с шев,
като птица в морска шир се рее,
красива платноходка в цвят седеф.

И ширнало се е пред мен морето,
обримчено с лазурен бряг,
тук е мястото където,
вятъра не спира своя бяг.

Пясъка е мек, потъват ми краката,
бавно крача, оставям стъпки по брега,
чернеят мидени черупки в ръката,
камъчета плоски, раковини, морски чудеса.

Събирам спомени за дълга зима,
вълните слушам в черупка от рапан,
а тази чудна, сиво-бяла мида,
ще ми бъде верен талисман.

И всеки път когато мога,
при теб завръщам се море,
по пясъка златист да се разходя,
в солената вода да потопя нозе.



Понякога, от себе си се скривам

Gentiana

Толкова красива крайморска картина си нарисувал, додик, че е грехота да я развалям дори със само една дума добавена след твоите.
Просто думите ми ги отнесе твоята приливна вълна дълбоко в морето ти.
[evala]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

FALLEN

Найстина много хубаво стихче.Браво [heart__]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

krasimir

Ех  това море. :) Браво за стихчето.  [bravisimo]

Diablos

Дам... Определено ми припомни колко красиво е морето през лятото  [a taka]
Аз преди няколко дена го навестих и ме избива много на сарказъм , като се сетя в какво състояние е в момента,но ... не искам да развалям картината,която си обрисувал  [namigG]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

tonnny_bg

Красиво е стихчето ти.Видях морето между редовете ти и усещах вълните ,почувствах пясъка и чух чайките.Благодаря ти, dodic! [wish all my love] [flowers] [flowers]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

dodic

Благодаря на всички за морската подкрепа.  :)
Понякога, от себе си се скривам

иринка

Ах,морето...Благодаря,че ми го показа такова!!! [inlovee] [inlovee] [inlovee]