ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

SkitnicaVmoretO

Устни...
долепям,
целувам,
въздишам
... тръгвам, но
все пак те обичам.

NeMogaDaPisha

Тръгвам си от тука.
Къде ще отида - не знам,
но важното е да не ти пука,
нали теб не те боли.


Докато сте млади розите берете,
че времето уви не спира,
а цъфналото неска цвете
утре дойде ли - умира.

SkitnicaVmoretO


NeMogaDaPisha

Ами само една дума има:
:arrow:Теб
[lol]
Докато сте млади розите берете,
че времето уви не спира,
а цъфналото неска цвете
утре дойде ли - умира.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Теб само очите виждат.
Само теб сърцето ми зове.
Заради теб другите завиждат,
заради теб,мое мило момче.

Devil`s Bride

Мило момче,
ти вече всичко ми взе,
лазя пред теб на нозе,
сърцето си държа в ръце.

Заповядай, вземи го,
единствено моля - пази го,
че едничко то ми остана
щом миналото ми скъпо беше измама.

Мило момче...
но ти тръгваш.. накъде?
какво направи с моето сърце,
нима го изхвърли? Ледено лице

сълзите мои не разтопиха,
мечтите ми в калта изгниха,
лъжите ти горчиво ме раниха
и животът ми на парчета разбиха.

Афродита

На къде сега да поема ...
през сълзи попитах  тъжно нощта ...
проклятие злокобно ...
то над мене ли тегне ...
кога пътя ще намеря ...
без да ме вали дъжда ...


Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

SkitnicaVmoretO

проклятие кога ли пътя ще намеря ?
Не помня минало
и ясно бъдеще не виждам,
напред огнъове,
назаде пепелища
какъв ли ще е моя път
щом вече нямам нищо.

Wildest Gaiety

#3278
Не помня нищо...
от миналото.
Амнезия като мъгла
обви спомена...

Съзнанието нерато
роб стана в безпаментото иго.
Сърцето замръзнало
се пропука отвътре.

Не помня нищо...
и по-добре.
Свобода стана игото
за раненото сърце.
-

Афродита

Свобода стана игото ...
и черните дрехи пъстри са сега ...
сълзите от мъка пропити са с радост ...
илюзия страшна обковава света ....
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Wildest Gaiety

Пъстри са сълзите от радост,
от болка, от гняв, прокоба и жалост...
Разнолики са маските,
създадени да скрият радостите, болките, мечтите.
-

ava

Създадени да скрият мечтите
са по трудния ми път бодлите.....
Само трудности ми те създават....
Миг намира не ми дават [lol]
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Само трудности ми донесе.
Кога си отиде не разбрах...
Щастието със себе си отнесе
и разби мечтите ми на прах...

ProstoAz

Отнесе любовта ми в килера прашен....
Отнесе я,захвърли я...сега си я забравил!
Попитах те за нея,ала ти уплашен
излъга ме - на топличко я бил оставил!

Защо бе мило?Защо така ме мамиш?
Защо пред мене се потиш и срамиш?
Кажи ми днеска,че не ме обичаш...
защото утре ще те нараня и кучка пак ще ме наричаш!
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Килера уплашен е от писъците в нощта.
От червената локва кръв на пода там.
Какво може да ти стори любовта...
Колко е мъчително да бъдеш сам...