ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

Трябва да ставаш... и аз се разкарвам...
Няма да радвам, но не се и предавам...
Почвам с уроци банални, химични...
Целувам те за сладки сънища аз, Zatoichi...

[kisss] [kiss2] [kisss]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Сладки сънища ли бяха,
така внезапно мене завладяха,
но уви,в реалността отново изгоряха,
но пак съм аз под родна стряха... :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

DEVIL_IN_HEAVEN

Така внезапно идва вдъхновение:
когато посред нощ не ти се спи,
събуждаш се и с някакво вълнение
усещаш как стихът ще се роди...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Arinna

Събуждаш се със трепет обновен,
очи отваряш към света отново.
И тъй към  приказния ден,
да полети душата е готова.
The memory of this still reminds        me
                 Stars in your eyes
                Did you take the time to realize?...

Zatoichi

Очи отваряш и виждаш...сивотата
на деня
,която те поглъща,
виждаш в живота грозотата,
която пред взора се разгръща...

Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

angel4e_f

сивотата на деня...мрачава всичко хубаво и живо.
заедно с болката убива всяка капка за любов.
Със спомени за изневерите ти пак умирам.
До кога ли ще търпя?

Zatoichi

До кога ли ще търпя,
твоите безумия опасни,
ще успея ли да ти простя,
или ще се преклоня пред думите ти властни...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Безумия опасни... завладяващи...
Зная аз, желание и в тебе има...
Заспиваш пак... с думи опрощаващи...
Пред теб вината... денят ни пак умира...
Но ражда се един по-нов...
Който тъй на стария прилича...
Но ясно е, че друг е той...
И в него по-различно се обича...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

По-различно...  :)
поведение...  :)
даже малко неприлично...  :)
да всъпим ли отново в прение...  :)
или да гледаме скиптично...  :)
да жънем ли съмнение...  :)
с чувство най-обично...  :)
и отново с уважение...  :)
при това най-лично...  :)
да проявим търпение...  :)
пък нека е типично...  :)
С това съобщение...  :)
кратко и безжично...  :)
приравнявам уравнение...  :)
няма нищо толкова трагично...  :)
нека пак с умение...  :)
подчертаеме изрично...  :)
това е нашето владение  :)

Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Това е нашето владение...
Което често изоставяш...
Не ми пробутвай извинения...
И с думички не ме замайвай...
Недей се много обяснява...
И за неприличност не намеквай...
Търпение недей ми проповядва...
И без друго няма тебе да упреквам...
Каквото е било - било...
Всичко мина толкоз бързо...
Ще премълча за зло или добро...
Нали и аз и ти се върнахме...

:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

И аз и ти се върнахме,
отново запретнахме ръкави,
нова страница обърнахме,
кой с нас,ще успее да се справи...  [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Нова страница... но къса...
Нали не ще останеш дълго?!...
Или ще ме изненадаш... думай...
Да се радвам или има друго?!...
Имаме си и компания...
Забелязвам го отдавна...
Така че приготви се тайно...
Макар че не бива да се съревновам...
Колкото повече толкова повече...
Сладкото става леко горчиво...
Нещо различно, май че приготвя се...
Предвкусвам удоволствието вече тръпчиво [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Не дълго... има нещо такова,
още на училище аз ходя,
но ще позапълним страницата нова...  :)
и после сред мъгливите уроци пак ще бродя...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Пак ще бродя аз сред думи...
Много чужди от сърцето мое...
Когато с теб оттук си тръгна...
Ще спра с обич да говоря...
И формулите, задълженията много...
Ще ме погълнат без да искам...
Но до тогава има още толкова...
Сега е мигът... И това ми стига...

[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Това ми стига-че съм тук,
това ми стига-че си тук,
глух съм аз за всеки звук,
даже да ме удрят по главата с чук.  [lol]

Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.