Ето, отново същият проблем е пред мен.
Аз мисля за теб, а ти за мен?
Споделяш с мен всеки твой проблем,
а аз пак повтарям какво значиш ти за мен.
Не мога да разбера
как сега се държиш така,
а друг път - не.
Аз те викам на кафе -
ти ми казваш не
и не.
Плаче ми се от това,
но какво да направя,
не мога да отнема твоята свобода,
макар и това да е моята мечта.
Искам да разкажа сега
за моето момиче-мечта.
Както преди, така и сега
има една жена в моята душа,
Скърбяща и димяща като лула.
Опитвам се сега
да сваля тази млада жена.
Но точно сега,
тя си е удома,
потънала в самота.
Обичам я,
обичам нейната душа
и неземната й красота.
Изглежда като жена
от най-красивите цветя
на нашата проста земя.
Не зная какво да правя аз сега,
само тя ми е в ума.
Не зная дали успях да го направя като другите, ама това е първото, което пиша в този раздел, така че ме извинете.
