Тръгваш си

[Ангелче]

              Тръгваш си

Отровни са твойте думи,
с отрова заливаш моя комос хладен...
След теб, не следи ,а прашец...
толкова пухкав, толкова странен.
И ръми ситен дъжд след твоето -сбогом-
и се стъмва ,в черна дупка съм аз.
И необятното е свят огромен...
поглъща ме без посока и компас.
И ето така, на тръгваш без да ме вплетеш
в отрова, лепкава, страст, лъжи...
Признавам, умееш да си тръгнеш!
Неповторимо.... тръгваш си ти!

[Gentiana]

Черна дупка...
В нея на кълбо съм се свила.
Настръхнала съм като уплашен таралеж.
Но защо са меки бодлите ми...
и не те спират?!
Нараняваш ме...
Ти просто не знаеш
къде да спреш.
Тръгваш си...
Заслепен си от свойто Его.
Мислиш си,
че без мен ще ти е по-добре.
Наивнико-
отровата, с която днес ме убиваш,
утре от студените ми устни
ще се чудиш как да обереш.
Ще молиш бог
да ме върне в живота ти,
превърнал се в пустиня жалка
от мига,
в който завинаги
загърби очите ми,
в който с лейкопласт залепи
счупената си душа.
Тръгвай си...
И мътните да те вземат!
Какво съм аз?!
Някаква си жалка,
слаба жена?
Мога без тебе -
и утре...
И след време.
Какво от това,
че съм чаша без дъно,
от която се стича
зловонна тъга?!

[Ангелче]

Черна дупка...
В нея на кълбо съм се свила.
Настръхнала съм като уплашен таралеж.
Но защо са меки бодлите ми...
и не те спират?!
Нараняваш ме...
Ти просто не знаеш
къде да спреш.
Тръгваш си...
Заслепен си от свойто Его.
Мислиш си,
че без мен ще ти е по-добре.
Наивнико-
отровата, с която днес ме убиваш,
утре от студените ми устни
ще се чудиш как да обереш.
Ще молиш бог
да ме върне в живота ти,
превърнал се в пустиня жалка
от мига,
в който завинаги
загърби очите ми,
в който с лейкопласт залепи
счупената си душа.
Тръгвай си...
И мътните да те вземат!
Какво съм аз?!
Някаква си жалка,
слаба жена?
Мога без тебе -
и утре...
И след време.
Какво от това,
че съм чаша без дъно,
от която се стича
зловонна тъга?!

 

[Gentiana]