Днеска съм тъжен.
Дори и аз не знам. Защо?
Изгревът бавно изплува,
денят е сив и студен,
мечтите ми са черно-бели.
В мрак е обвита душата,
демони в сенки
в ъгъла стоят.
Тишината в стаята ми плаче,
ухае на солени сълзи
и кафето пак ми горчи,
но аз така го обичам,
цигарата бавно догаря.
Задушно е, въздух не достига,
искам да крещя нечовешки,
дълбая с нокти ръбеста стена.
Искам да избягам,
да избягам от себе си,
от действителността!