Болката, която ни съсипва

[Magic`Green`eyes]

И сам да стигнеш и в дружина да сте -  все тая ...на чувствата не може да се заповядва .Те не се подчиняват на разума.А страданието е чувство нали?

Всъщност, можеш. :) Чувствата могат да се подтискат, но това е дълга тема... а в момента ме помръзва да пиша. :) Просто винаги можеш да си скътаеш някъде надълбоко чувствата, което след време може да се окаже фатално, разбира се. :)

Съни, не си права. Има болка, която може никога да не се преодолее. Дано никой не я изпита. :)

[ilusia]

Ами Дид.. аз съм на мнение , че всяка болка е преудолима.
Изпитвала съм много от тях... е сиурно има и още много де .
Не твърдя , че зная всичко и всичко съм преживяла... Боже опази [oops]
Обаче добре знаеш , е живота ми не е розовичък , нито пък твоят :)
НО човек се приспособява :) И променя :)
И приема ... и живее :) И може да е щастлив въпреки всичко :)

[D`Eva]

Ами Дид.. аз съм на мнение , че всяка болка е преудолима.
Изпитвала съм много от тях... е сиурно има и още много де .
Не твърдя , че зная всичко и всичко съм преживяла... Боже опази [oops]
Обаче добре знаеш , е живота ми не е розовичък , нито пък твоят :)
НО човек се приспособява :) И променя :)
И приема ... и живее :) И може да е щастлив въпреки всичко :)

Никой не е казал ,че болката е непреодолима , но не може да я преодолееш когато Ти решиш ...има разлика нали ?

[ilusia]

И си права и не си :)
Ако се оставиш на болката и цял живот може да не я преудолееш.
Ако си кажеш мога .... не знам за другите , на мен ми трбява най много месец.
Понякога ден... както стана вчера.. понякога повече или по малко ;)
Зависи от случая

[Magic`Green`eyes]

Хаха, в случая Съни е права.. и да, според мен никой не живее лесен и безгрижен живот.. Затова понякога ни се налага да скриваме чувствара си, буквално да ги забравяме. Точно и за това говорех по-горе.

Наистина.. не можеш да командваш чувствата си, но с времето лошите чувства избледняват... но (поне при мен) винаги съм запомняла най-хубавите чувства.. мога да ги прежиея отново само като се сетя за някой момент. Докато лошите? Не.. не мога...

[ilusia]

Знаеш ли миличка... може би си права... но до някъде за добрите и лошши моменти.
Отново ще дам личен пример... и не защото търся съчувствие или постъпвам егоистично , а защото преживяните и истрадани неща са по-близко до сърцето... а аз мразя да говоря на изуст.
Както знаеш онзи ден почина вуйчо....в събота бях в шок....поплаках малко и се оправих... мислих , че ми е минало .. дори се смеех... да беше ми минало докато не го видях...докато не целунах за последно тялото му...това което беше останало от него...вчера се скъсах от рев... днес бях като пребито псе..и пак мислих , че съм го преудоляла.
И.. вече няма сълзи ... само малко празнота която ще ми мине.
Но пред мен... пред полгеда ми не са хубавите моменти а обезобразеното му тяло.
И това няма да се махне....така е и с останалите който загубих ... 4 ма приятели , дядо , баба... абе да не изреждам :)
Не зависи от мен , налагам си го и не зная защо е така.. просто става... пред погледа ми е само това... дори когато си налагам да мисля за друго... пак е това :)
Та.. дано никой не го истълкува погрешно... много се надявам , защото не ми се пише км обяснение ,. за психиката ми и" нуждата" ми от самосажаление ;)

[Magic`Green`eyes]

[saddd] Мойте съболезнование, Съни!

  Разбирам те, душичке... а може би, не. Досегане съм губила толкова близък човек *чуквам на дръвце* и не искам и да губя [saddd].
  Първо искам да кажа, че бях убедена, че ще стигнем и до темата със смъртта [saddd]. Това е болката, която споменах, че не може да се забрави. И въпреки, че досега не съм имала подобно... "изживяване", усещам какво би било, ако се случи някой ден.
  Уж времето лекувало. Искрено се надявам след време да не се сещаш за тази гледка, която ми описа, а само за веселите моменти и да не мислим как си е отишъл, а как е живял...  [saddd]

[ilusia]

Живота е коварен партньор ;)
И макар няколко пъти да го препсувах хубавичко преди няколко дни [shame] [shame] [shame]
Все още смятам , че не ни е враг :)

[Magic`Green`eyes]

:) Не, учител е, но малко хора биха споделили мнението ми. :)

Винаги съм се чудела, защо точно пък болката ще ни учи? Тя ни носи нещастие, как така чрез нея ще разберем?
И при щастието и при болката... все губим разсъдъка си. И е вярно, че двете се допълват - едното те кара да оцениш другото. :)

[ilusia]

Защо болката ни учи ?
Пфу... знам ли , аз да не съм някой велик източен мислител [lol]
Само мога да предполагам , че тя учи силният , слабият съсипва.
Учи ни , защото когато ни боли си спомняме хубавите моменти в живота ни.
И когато излезем от кризата , следващата болка е нещо мъничко което не може да ни навреди кой знае колко.
А ако е голямо си казваш " хадйе бе... онова преудолях и на това няма да се дам" иии така :)
Учи ни защото ни калява :)

[IRK]

Всяка болка е преудолима!
ВСЯка.....

А има такива, които и да преодолееш пак ще чувстваш "камата в сърцето", нищо че тя отдавна я няма.... Е да: продължаваме напред. Пък и да не сме прескочили препядствието, оно пак наново ще дойде: така е в живота - повтаряш докато не научиш.

[ilusia]

Всяка болка е преудолима!
ВСЯка.....

А има такива, които и да преодолееш пак ще чувстваш "камата в сърцето", нищо че тя отдавна я няма.... Е да: продължаваме напред. Пък и да не сме прескочили препядствието, оно пак наново ще дойде: така е в живота - повтаряш докато не научиш.

За празнотата .... може и така да е... да има празноти който никога не се запълват :)