ИГРА: Акростихчета

[repi-s-lychec]

Винаги усещаш що ме мъчи,
Яростта ми можеш да тешиш,
Рамо щом ми трябва си насреща,
Викам ли срещу ти, ти мълчиш.
Ако някой някога ми каже 
Може би, че ти ме лъжеш

В теб не бих се усъмнила даже...

Толкова на теб държа.
Е, понякога не го показвам, но и
Бездруго на тебе всичко казвам.



За следващия - искам да си близо

[OvCeL4EnCetO]

И сърцето ми сковано
Сълза за тебе днес пророрни
Като нежно,миличко и чисто
Ангелче за мен говори.

Моята звезда в небето
Дали днес ще проговори?
А може би в миг ще замълчи
Сливайки се с нежния сюжет

И така близко ще остане
Близко както никой път,
Лъчът й нежно ще ме пази
Искрено и чисто от омраза

Защо ли още те оби4ам,нека някой друга да пита.
Обичта ми вечно ще остане като конник в твойта свита...

За следващия: Вярвам в любовта

[{dulgokoska}]

Всеки ден се аз събуждам
Яхнала болюк мечти
Раждам се и се привързвам
В хубавите мои дни
Ахвам звучно от почуда
Миг не стига ми един
 
Всичко да сбера за други, що
 
Любов към тях се в мен таи
Юлски дни и юлски нощи
Белязани са с много жар
Обичам миналото още
В бъдещето аз не търся цяр
Така си живея ежедневно и щастливо
Апелът "Вярвам в любовта!" държи ме жива...

Ела! Аз чакам те!

[Unforgotten`feeling`f]

Ехото на моята душа
Лежи,ранено от съдбата
А как ми се иска от тази кал завинаги да го изсуша
Ала само чупя му крилата...
Заради едничко поражение
Чувствата остават във беда
А толкова боли...в това положение
Като знам ,че без теб съцето в тъмата самотна гледа....
А само ти ще ги спасиш!
Можеш да обърнеш моя свят отново
Ти трябва светлината да въскресиш
Ела до мен,искам да се обичаме наново!

Усмихни се за мен 

[{dulgokoska}]

Утре може всичко да е друго
Само днес е важно в този час
Махни с ръка на своята почуда
И готов за обич днес ела
Хиляди аз дни те чаках
Не с мисълта, че утре ще долетиш
Именно с една надежда
 
С мен да бъдеш днеска ти
Есента ни отдавна отмина
 
Зимата се изтърколи мъчно
Ангел вчера да ме види мина
 
Мелодия изсвири звучно
Една такава нежна и ефирна
Нека днес с любов я с теб изсвирим..

Умея да обичам Теб

[Amor]

У-смивката ти узарява моя ден
М-исля постоянно за теб,
Е-сенен топъл ветрец подухва
Я-сен е денят със теб

Д-окога ще сме заедно?
А-з ли да кажа?

О-тговора щом не зная...
Б-лясък в очите ти свети
И-скам да съм с теб до безкрая
Ч-акам те дълго...сама съм,
А-миго ли да те наричам?за тебе щом
М-ечтая,обичам те-друго незная!

Т-рудно се изрича Остани,когато виждам че те няма,
Е-сенния вятър става хладен щом те няма вече...
Б-лясъкът ти се губи в далечината...

                              П.П. - няма много  рима ама...

  З-А  Т-Е-Б  М-Е-Ч-Т-А-Я

[OvCeL4EnCetO]

Защо повярвах,питам се днес,
А ето,че идваш отново в моя сън....

Така не мога вече-като стъклено човече!
Ето пада пак мрак във моя свят...
Болката ме пари и бавно ме убива...

Моля се да не съм се раждала,ала знам,че е вече късно..
Ефирен вятър ми навява спомени отминали,
Чакам те и тази нощ,но даже телефона не звъни...и чакам...
Така минават дните и аз знам-отново ще те срещна,
Ала искам да знаеш,любов моя,вече си отминал сън...
Явен и все пак неясен сън...искам да сънувам! 

  Обичам те

[#sexy_pisana#]

О-стров съм нео4акваности,
б-огат на растения и дървета,
и-зпълнена съм с ме4ти,
4-акам там моя принц,
а-ко и да сме дале4е един от друг,
м-оже би се,той ме гледа от някъде,
т-огава ми 6епти
е-ла ти!!

настръхвам

[Zatoichi]

На-на-на,весело си тананикам,
арка от дъгата над мене виси,
страхотен е денят,от радост ще извикам,
тъй прекрасно е навред и,ах тези лъчи...
Ритъм вълшебен вълшебно владее,
ъглополовяща е душата ми на света,
храм от щастие съм аз и всичко се смее,
ври неубоздано във вените ми кръвта...
Акт от красотата продиктуван - целувчица нежна,
мисъл за любов - в душата скрита прилежно...

фантазия

[{dulgokoska}]

Фанфари звучно пеят за мене...
Ахва от радост моето време...
Настанява се удобно и гледа в захлас...
Така е приятно на него, на нас...
Амброзия сладка дарява ни с чувство...
Залезът кратък днес не е изкуствен...
Истински, чувствен и неповторим...
Ярко отива си... остава ЛЮБИМ...

Просто жива

[Zatoichi]

Подарък от сърцето поднесен,
ръка подадена...за прегръдка,
огън от чувства е дарът небесен,
сълза от радост - последната глътка...
Толкова красиво и жизнерадостно
окото на видяното не вярва,
животът във нея тече тъй сладостно.
и сланата дори не може радостта да попарва,
Вихър във деня ми сив и спокоен,
азбуката не стига,за да изразя трепета си в гърдите двоен...

актуална любов 

[{dulgokoska}]

Ах, тоз модерен интернет...
Каква боза създава...
Тя днес е сладка като мед...
Утре пък накиселява...
Артур тук пасти да яде...
Лебед станал бил от грозно пате...
Но в потайния ни интернет...
Актуалното на власт е...
 
Любовчии се въдят ред по ред...
Юначаги все са, исполини...
Бъркат отварички безчет...
От думи прости, или строени в рими
Въй дали не се увлякох... хайде... помогни ми...

Тихичко поспри

[OvCeL4EnCetO]

Тишината и днес в моята душа царува
Иска тя да се да се освободи...
Хората ме лъжат,хората ме мамят
Искат да ме развалят..
Човека трудно разпознава лошота от доброта...
Колко много те обичам нямаш си представа пак
Обичта ми ме изгаря,иска да тупти...

Плажа нежно се облива с бързите вълни
Още я оставям вечно да боли
Спри! Спри да ме обичаш!
Полъха ти нежен леко ме убива..
Рисуваш по тялото ми пак
Искам!Стига си се правил на глупак!

 :arrow:безкрайно уважение

[{dulgokoska}]

Бързо се нижат един подир друг дните
Един не се пира, за да го видят очите
За кратко помахва и преобръща света ми
Кога ще престане да разрежда кръвта ми
Разочарована силно от равнодушно безразличие
Аз моля се тихо да получа отличие
Йод да разсипя по раните кръвни
Навсякъде... има ли спомени скръбни
Откога ли те чакам да останеш при мене
 
Уви, не улучвам все вярното време
Вярата топи се тихичко, бавно
А аз пък заспивам... невероятно, но вярно...
Жалост ли нямаш или и тебе боли те
Едно все ми казваш, благославяш косите
Недей да ме лъжеш... уважавам те много...
Искам да останеш... не ме съди строго...
Една е истина, нали... Невъзможното искам... Уви!...

Порочни мисли

[Zatoichi]

Пир душевен е всичко ей тука,
огън гори сивотата и всяка една скука,
работа,задължения обаче понякога имам,
очите ти,за да ме гледата,трябва с мен да ги взимам. 
Чародейства в котлето забъркваш,
най-тайни заклинания мълвиш и сърцето объркваш,
и няма измъкване,нито спасение,
може би ще се оставя тъй бленуваното уединение.
И отново в танц несравним,
с теб двама будни през деня ще заспим,
лъчи ще огряват нашето съзнание,
истини ще откриваме с лъжа и покаяние...

право на обич