Тъмно е ,студено е страх ме е
болят ме очите, защо?
Навсякъде сенки витаят..къде се намирам къде
клепачите за миг притварям и се озовавам в свойто легло
но всичко отново е толкова живо и страшно
и душата до смърт е уплашена
какво искат от мене какво?
Ноща ражда из тъмната си утроба
мрачни и грозни лица
демони които до болка те плашат
които нараняват твойта крехка душа
всичко е някак си просто и черно
всичко опира до маските по човешките лица
грозно е,тъмно е ,злокобно е,мръсно е
всичко говори за скръб но и болка,скрита тъга
Поглеждам в очите ти ,тъмно кафяви
някак си изглеждам ми празни сега
нима това е защото наоколо бошува буря
за това ли изглеждат ми пълни с тъга
Война на световете..на душите..на хората
със злобата ,измамата и страха
нима любовта е всичко което очаква се
нима само тя съществува нима?
Понякога ми се иска да вярвам...
но не всичко е само любов
когато не са щастливи хората
ми се иска да викам защо?
Както винаги поглед отново навеждам
усещам страх от заранта и какво...
страх ме е от себе си даже
плаши ме утрото плашат ме сенките
плаши ме хората..
отвращават ме даже...защо?
Лицата на хората са грозни
жестоки и страшни...
хора или демони са те
уродливи ..загрубели...мръсни..черни
нима и тях ги е обвила тъма
искам слънцето отново да изгрее
да спре тази неморална война...
не искам всеки да злобее
не искам над нещастието да се радва смъртта
И ето го..изгрява..лъчите му мрака пробиват
но гледката е повече от мрака ужасвяща
навсякъде мъртви тела...
изгорени къщи..маски далеко захвърлени
студ болка..страх и злоба..няма красота
лица изподрани..гневни..жестоки
лица изпълнени с скръб и тъга...
колко мрачно е всичко и страшно и горчиво
колко жесток е станал света...
