"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

Started by Gentiana, October 06, 2005, 12:09:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Но кой ли днес желае да е вечен...
Поход, детелинчици без дръжки...
По е важно, по е хубаво...
На дъното /"небето"/ да си смъртен...
Стиснал си пестниците по мъжки...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


неземен

Нощ,луна,звезди,а в мене
нещо се надига и мълви.
Защо тъгата моя земна
вътре в мене тъй боли.

Защо за хората,човека,
всичко е с предречен край.
Погостуваш, и полека-лека
си отиваш,тихо,трай...
To be,or not to be

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Тъгата е преходно нещо,
щастието и то, уви.
Днес обичаш уж горещо,
а пък утре си отиваш ти.

Но остава ни една надежда,
че любовта ни чака нейде там,
където сърцето те отвежда
и няма да си вече сам.

неземен

Преходни сме всички ние
преходни сме ти и аз.
Утрото за всеки крие
изненади всеки час.

Песен пееш, ти щастлив си.
Телефонен звън, убит е,
далече някъде зарит е,
твоя брат и ти, и ти пищиш.
To be,or not to be

{dulgokoska}

Но всеки писък има отзвук...
Някъде дете проплаква...
И се смее гръмко после...
Докато часът изтрака...
И в оковите си - смърти...
Нежно му глава положи...
Във ковчега. Вечно първи...
И последен. Като "Сбогом!"
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


неземен

Сбогом, сбогом...
Аз не незная,
защо и до кога.
Дали ще мога
да те видя.
Сбогом, до кога?
To be,or not to be

{dulgokoska}

До кога безброй звездици...
Във небето сме вградили...

Нам ни трябват детелини...
...а ги тъпчем, късаме...
Със глупави човешки сили...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


неземен

Навънка дъжд и мъгли
навънка водно е чудо.
А вътре, душата боли
и става все по-трудно,
да видиш надежди,любов,
и изход от грижите тежки.
Светът за Апокалипсис готов
безгрижно нататък се движи...
To be,or not to be

{dulgokoska}

Но се движи! /това ли е важното/
Няма цената значение?
Ако след днес ще пропадаме...
Нека дадеме си с тебе...
Прошка за всичко пропуснато...
Усмивка, за всичко било...
Напред! /по канапа на чувствата
и заедно все, докато.../
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


I_Lov3_Him_Eternally

Заедно все, докато ... дойде деня на раздялата
когато дърветата ще помръднат
и листата ще се гледат печално
когато сълзите ще капят
и да се усмихнеш ще бъде коварно
Защото това са сърцата ни
сковани топчета пълни с горчилка
и това е живота ни
с маска на щастие ... прикритата болка
wanna fall from the stars.. straight into your arms..

{dulgokoska}

А защо ни е болка, ако не да я пазим...
И да я мерим със чисти усмивки...
Колко отдавна забравихме тази...
Човешка /и мъничко тегнеща/ истина...
В шепите днес съм набрала зелено...
Все детелини, все чисти сърца...
Прости, че откъснах. Но са за тебе...
Усмивки подавам. Хвани ги. Сега!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


небесносиньомомиче

Да ги хване- как така?-
в Детелинова мъгла
ще се скита и сега
и си търси да намери
тази с четири листа.

{dulgokoska}

А не броят е важен...
Чуйте ме, моля...
Търсете по усет, по чар и по досег...
Двукраки дори, трилистни,
със огън...
Всички са цветни,
добри са. И боси.
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Не искам много, а само
да бъда поне мъничко щастлива.
Да положа глава на твоето рамо.
И пак да се почувсвам жива.

Детелинки щастие да носят.
Да бъдем само двама на света.
Да тичаме през поляни боси,
окрилени от силата на любовта.

lepidopteria

В детелинова мъгла
косите ми се сплитат
и по спомен таз сълза
от моето небе полита.
Детелини в мен растат -
в сърцето ми гальовни,
с невъзможни четири листа -
омайници, магьосници любовни...