___НОВИНИ___

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Защото не си чела цялата статия на 24 Часа по случая... Не тръпки, ами щеше да сгънеш от ужас...

[Don_NUTSO]

дай да я четеме де

[Qween of the black hearts]

да дай да я видим

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Ами, аз я търсих в нета но не можах да я открия. Във вестника я четох. Изданието от 24 май на вестник 24 Часа.

[Don_NUTSO]

Препиши я бе, принцесо моя :> или искаш да дойда да ти диктувам :>

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Открих една друга статия по случая с малко повече подробности...


Директорът на 119-о СОУ, където е учил дванадесетокласникът убил съученика си: Моментът не е избран случайно
През тази седмица ще отделим един ден, в който да говорим за доброто, заяви директорът на 119-о СОУ
[26-05-2008] от Интервю на Марина Христова / /www.novinar.net/



В няколко последователни дни миналата седмица полицията откриваше останки от труп. В петък стана ясно, че това са части от тялото на дванадесетокласника от 119–о СОУ "Академик Михаил Арнаудов" Атанас Атанасов. Миналата седмица властите оставиха извършителя Николай Арабаджиев в ареста. Според версиите убийството е подготвяно от много време. Решихме да попитаме класната на двамата – Юлиана Ангелова, помощник–директорката по учебната дейност Жулиета Антонова, както и директора на училището Диян Стаматов.


Интервю на Марина Христова



- Г-н Стаматов, как мина балът на абитуриентите в петък, когато стана ясно, че убитото момче и извършителят са дванадесетокласници?

- Моето приветствие на бала беше доста минорно, леко тъжно. Помолих абитуриентите да замълчим за малко – за доброто, за живота, за това, че въпреки тази тъжна ситуация това е един абитуриентски бал и трябва да се опитат, наред със спомена за случката, да изкарат една хубава вечер, защото няма да има друга такава. Като цяло балът беше труден. За учителите особено. Дори поздравите от страна на учители към абитуриенти бяха по-плахи.

- Какви бяха двете деца – Атанас и Николай? Реално и двете си загубиха живота.

- Така е. Много е общо да се каже, че са добри ученици. По принцип в нашата система определяме като добри тези, които не правят лоши неща. Единият е много слънчев и приветлив, докато другият е затворен в себе си, по-плах и въпреки това винаги поздравяваше.

- Имаше версия, че Атанас е тормозел Николай. Това така ли е, вие забелязали ли сте такова нещо? Разбирало ли се е по нещо?

- В едно училище е нормално учениците да се закачат, да тичат. Дори обикновеното подръпване на стола. Това не може да се погледне като нещо страшно и лошо. За съжаление това сега се изтъква като аргумент за трагичния случай.

- А защо го е направил тогава?

- Не знам дали заради елементарни детски закачки, които са много обичайни за едно дете. Ако няма такива, това не би било училище, а би било санаториум. Една ненормална обстановка. Това не значи, че трябва да се провежда насилствена форма на дърпане на столове. Не знам защо и не мога да си отговоря и продължавам да гадая. Явно нещо в неговото личностно развитие се е наслагвало дълго време. Нещо, което училището не може да забележи, защото функцията му е малко по-различна. Нашата роля всъщност е да обучаваме, да даваме знания и чак тогава да възпитаваме. А за съжаление, когато възникне такъв трагичен случай, първо се гледа възпитанието.

- Те бяха ли приятели?

- Да. Дори на снимката на випуска са прегърнати.

- Вие знаехте ли, че иска да стане лекар, споделял ли го е в училище?

- Да, затова е подал документи за явяване на повишителен изпит. Това е стъпката за кандидатстване – да има добри оценки. Това за съжаление показва, че дори у деца, които имат поставена цел, може да се отключи този лош механизъм. Всички очакват да са лоши ученици, които имат проблем с алкохол, наркотици и секти. Тук не е имало такова нещо.

- А той всъщност не успя да изчака няколко дни. Ако е имало тормоз, той е щял да приключи с бала.

- Приятелските отношения не приключват с бала. Те се движеха заедно, бяха четири момчета, които се движеха заедно. Общуването помежду им изглеждаше положително.

- Какво ще правите оттук нататък?

- Ще имаме разговор с всички учители, защото това не е една нормална ситуация за едно училище. Много важен е тонът, представянето на проблема. Все неща, които един педагог никога не е учил, като е ставал учител. Предвидихме и една дискусия с учениците от горния курс. Да разговарят не толкова за този проблем, колкото за общуването между учениците, между ученик и учител, защото явно нещо се къса. Общуването за доброто и лошото, за положителното, за красивото. Няма смисъл да говорим за трагичната ситуация.

- Какво да се направи, за да няма повече такива случаи?

- В такива случаи идва необходимостта да се направят часове не само по математика, български и така нататък, но и по човешко отношение. По принцип часът на класа е един административен час – както в нашето училище, така и в останалите. Рядко може да се отдели повече време на децата.

- Може ли в час на класа да се говори за доброто?

- Това е хубаво като пожелание, но не разполагаме с толкова квалифицирани психолози. В големите училища има по един педагогически съветник, а малките сигурно нямат. А и наистина часът на класа е точно за това. Догодина може да се помисли за проектна дейност в тази посока. Иначе през тази седмица ще направим един ден, в който да говорим за доброто.

- Какво каза майката на Атанас?

- Не упреква училището, не обвинява другото семейство. Сега по-скоро иска да има едно мълчание.

- Полицията смята, че това е замисляно от доста време.

- Моментът не е избран случайно. Завършването на средното образование е един преломен момент в живота на всеки. И то да сложиш край на живота на един от най-добрите си приятели, предполага се, че моментът е подбран.





Помощник–директорката Жулиета Антонова: Ще се дават персонални консултации на децата



- Николай оплаквал ли се е, че е тормозен от Атанас?

- Не. Те бяха приятели, в една група.

- Дали са делили нещо?

- Не знам.

- Ако дадено дете е с такива наклонности, то ще си е така и въпреки дискусията, която сте предвидили през седмицата.

- Така е, но думите са, за да помагат на децата, които преживяват ситуацията. Имаме обещание да се дават персонални консултации на деца, за да им се окаже помощ за преодоляване на ситуацията.

- Не говоря конкретно за това училище, но децата в час играят на карти, дванадесетокласниците изобщо не посещават училище, а както видяхме в Пловдив, някои бият учителката си. Как могат да се преодолеят тези проблеми?

- Редът в час е отражение на големия ред. Ние живеем във време на абсолютен хаос. Максималните усилия на едно училище, на учителите имат резултати. Но за да бъдат трайни, трябва да има обща работа.

- Пак стигаме до семейството?

- Семейството също е изпаднало в криза поради ред социални обстоятелства. Родителите нямат време за общуване. Те не забелязват и ние нямаме време да забележим и резултатите идват след време за жалост. Учителите трябва да се обучават от специалисти да забелязват някакви проявления, да има един установен канален ред, чрез който да може учителят да настоява родителят да търси консултация. Но да е ясно, че мнението на учителя, неговите бележки за поведението да имат определен резултат от страна на родителите. Тогава ще станат по-малко децата в криза и неприятни ситуации.



Класната Юлиана Ангелова: Николай имаше по-малък брат, за когото се грижеше



- Родителите на децата идваха ли на родителските срещи?

- Да. Практиката в нашето училище е родителските срещи да се обявяват на сайта, да се съобщават на родителите по телефона. Също така се записват в бележниците на децата. Специално с майката на Николай сме общували по телефона, защото в девети клас имаше много добър успех, клонящ към отличен. В десети клас някак си успехът спадна. Отиде към тройки и четворки, което ме притесни. Имаше доста отсъствия, но бележките винаги бяха от личния лекар. Обадих се на майката – на какво се дължи, виждам, че бележките не са фалшиви, но все пак дали тя знае. Тя ми каза, че имал проблеми с белите дробове, с дишането, получавал астма и около пролетния период тя го спирала от училище. Не знам дали е така. Тя каза още, че той има по-малък брат, за когото се грижи, защото те много работят. Ходи да го взима от детска градина или училище – не знам. На няколко пъти е молил да си тръгне десет минути по-рано, за да вземе брат си.

- А бележникът му? Личеше ли си, че го показва вкъщи?

- Неговият беше изключително нередовно воден. Например не са видени оценките от първия срок. Питала съм и майката. Тя ми отговори, че просто няма време, но е запозната с всички оценки. После нещата се промениха – идваше на родителски срещи, срещаше се с всички преподаватели. Истината е, че родителите трябва да поощряват децата да бъдат на училище, а не да ги защитават, когато казват боли ме корем и не ми се ходи на училище. Случвало се е и това. Ако ние – родители и учители - не сме заедно, тази пропаст между нас в свободното време е тера инкогнита. Няма как да знаем какво мислят, къде ходят. Все търся вината у себе си – как не съм видяла жест или мимика, нещо да ми подскаже за това нещо, така че да го предотвратя. Но нямаше. Децата нито са наркомани, нито са пиели, нито са пушели.

- Въпросът в случая е дали са се карали?

- Не. Ако бъзикът между тях може да се приеме за психически тормоз... но не е. Никой от моя клас не може да го повярва. Те бяха четирима много добри приятели. Аз не мога да кажа за Николай, че е бил затворено момче. Много сдържан в емоционално състояние, не изразява емоции, скромен към учители, към съученици се е отнасял добре. По-скоро той не търсеше контакт с повечето от класа, отколкото да кажа, че класът не е търсел контакт с него. Николай и още едно от тези четири момчета баха направили група – имаха китари, обичаха метъл. Но и аз съм слушала тази музика, като съм била на тяхната възраст. Търсеха си работа, такава, в която те да проявят своите способности. Последно, когато се бях чула с майката на Атанас, тя ми каза, че знае, че имат уговорка с Николай да озвучават някакъв филм. Проверили са – хората във фирмата ги познават, всичко е легално. Все си мисля дали сме обръщали достатъчно внимание на всяко дете. Обръщали сме им. Нито едно дете от класа не е останало без внимание, без да знам какво мисли. Даже в дневника записваме с какво странично се занимават. Питала съм и другите две момчета в групата. Казаха ми, че не знаят. По принцип Атанас и Николай бяха противоположни като характери.

- Искал е да стане лекар?

- Това за мен беше учудващо, защото те са природо-математически профил. Повечето се ориентират към точните науки. Имаше интерес към физиката, който постепенно отпадна. И когато попълвахме документите за държавните зрелостни изпити, аз разбрах, че ще се явява на биология и на химия. После поговорихме, той имаше четворки по биология и по химия. Но не мога да търся злоба в това, което стана. Правили сме им миналата година тестове за професионално развитие и не видяхме нищо. Аз просто не мога да го приема, и то няколко дни преди бала.

- Как полицията стига до Николай?

- Те са четирима много добри приятели и полицията просто е отишла при този, с когото Атанас се е видял последно. Атанас е казал на майка си, че отива при Николай. Но Николай е отрекъл. Казал й е, че цяла седмица са се уговаряли да се видят, но Атанас така и не се обадил.


П.П. Няма как, дарлинг. Четох вестника в едно кафе...  [shame] Но и тук в тази статия са казани повечето неща.

[Don_NUTSO]

наведи се още малко, народе, и не забравяй чупката ... много е важна ...

Ахмед Юсеин: Всеки има право да се кандидатира за президент и вицепрезидент
dariknews.bg
Теодора Симова
19 май 2008 20:25

Депутатът от ДПС Ахмед Юсеин в интервю за предаването ,,Денят" на Дарик радио:

ДПС иска повече власт - това послание отекна от възпоменателния митинг-събор в местността Демир Баба Теке край Исперих. В събота там се отбеляза годишнината от мирните протести срещу възродителния процес. Какво разбирате, господин Юсеин, под повече власт? Къде ДПС трябва да разшири влиянието си?

Зависи как ще бъде формулирано изказването на колегата. Всеки български гражданин има право да бъде и президент, да бъде избран, и вицепрезидент, и т.н.

Да уточним за кой колега говорите - Ремзи Осман.

Тъй че посланието не беше така, че искаме повече власт, а че в демократична България всички български граждани имат право да се кандидатират, бъдейки и представители на отделните етнически групи.

Това е така. Защо се целите във вицепрезидентското място? Не е ли ниска топка?

Ами, можеше и колегата да каже, че имат право и да бъдат издигнати и за кандидати за президент, но това е негово мнение. Тъй че никой не мисли, че не заслужаваме някаква власт и че сме с малка власт, а пък искаме повече власт.

Вашето мнение какво е?

Всеки български гражданин има право да бъде кандидат. А и пише ли го някъде, че няма право да бъде кандидат?

Ще издигне ли ДПС кандидат-президентска двойка на следващия вот за държавен глава, макар той да е далеч?

Въпреки че от 19-20 години винаги сме подкрепяли и сме били лоялни към отделните кандидатури, никога не сме поставяли условия. Но политическата класа в момента или във времето, когато трябва да бъдат издигнати кандидат-президентски двойки, трябва да има предвид, че в България живеят около 25 процента представители на отделните малцинства, тъй че ще бъде добре и някой от тях да бъде предложен в тази двойка.

Но не казвате президент или вицепрезидент.

Не, всеки има право на това. Всеки има право на това, няма значение дали е арменец, дали е ром или турчин, стига да е български гражданин и да отговаря на условията, за които могат да бъдат издигнати като кандидати.

Но не отговаряте на въпроса ми ще издигне ли ДПС кандидат-президентска двойка на следващия вот?

Ами, този проблем е... толкова е рано да се говори за него. Не искаме нищо повече от това, което в България ни е дадено. Просто формулировката във вестника мисля, че не беше много точна – че искаме нещо повече.. . .

Но в хипотезата – ДПС излиза с кандидат-президентска двойка Ахмед Доган ли ще бъде кандидатът на движението за държавен глава?

Никога не сме си помислили за тази кандидатура и въобще не сме коментирали този въпрос. И не вярвам г-н Доган да е съгласен.

Защо така мислите?

Ами... историята от неговото развитие, даже той не се съгласи миналия мандат, макар огромния натиск, който беше оказан върху него, да бъде вицепремиер, тогава той не се съгласи. И не вярвам. Той никога не е имал апетити към власт.

Как отговаряте вие на въпроса защо няма турци полицаи и съдии? Има ли дискриминация към тях в МВР и съдебната система или пък няма квалифицирани кадри?

Сега, докато преди години нямахме, сега вече имаме кадри. Затова вече колегата е прав. Затова защото в някои йерархии на властта, особено в съдебната власт като видим списъците на районни съдии, на прокурори и т.н., ще видим, че присъствието, кажи речи, е нищожно. Тъй че в тази насока аз съм съгласен с г-н Ремзи Осман. И второ, имаме горчивия опит, когато наши момчета кандидатстват за полицаи. Виждат го - здрав, як, отговаря на всички изисквания и някаква си комисия там по психотестове ги къса поголовно. Няма един-двама, а поголовно, цели групи. И ние се възмущаваме от това. Това е една дискриминация към нашите хора. И винаги ще държим да има присъствие, особено в полицията и в съдебната система, на представители на малцинствата, затова защото ние сме тръгнали за Европа. В Европа е друго. А като погледнем в България е съвсем друго. И когато този въпрос се поставя, едва ли не вече витае духът в България, че искаме нещо много, че искаме нещо страшно, което не е вярно.

Подали ли са тези хора жалби за дискриминация в Комисията за защита от дискриминация?

Ами, засега не са подали, но имат право на това.

От Демир Баба Теке вашият колега, когото цитираме тази вечер, призова да предприемат съответните действия. Смятате ли, че ще се осмелят?

Той днес и в митинга колегата пак продължи тази идея. Когато има дискриминация, разбира се, вече има структури, които гледат дали това е вярно или не, имам предвид Комисията за защита от дискриминация. Нашите младежи трябва вече да свикнат с това, че имат право да кандидатстват, първо това. Защото те, така, са носители на страха от миналото, че имат право донякъде да бъдат в йерархията на властта. Ние видяхме, че в демократична България представители на отделните малцинства могат да бъдат и министри, и то достойно да представят страната ни.

Говорейки за повече власт, партията на Бойко Борисов – ГЕРБ, преследва основна цел да изгони ДПС от властта. Ще успее ли, как смятате?

Ами, вижте, когато седне човек да играе, така, голямата политическа игра в България, може да се получи такава конфигурация, след това да е съгласен да бъде в коалиция с ДПС. Тъй че предварително да не говорим много. Всеки да пледира, така, да представя програми за развитието на страната ни, за доброто финансово и икономическо състояние на българското семейство, а не кой да бъде и кой да не бъде. Това са неща, които са, така, признак от миналото като показване на някакво плашило – ето, този трябва да го изгоним, той, защото е турчин.

Тоест не изключвате интересите на ДПС и ГЕРБ да се срещнат в следващите парламентарни избори.

Абе, ще видим. Конфигурацията ще покаже. Дано тогава да се приказва нещо друго.

От ВМРО пък искат да ви сложат на политическа диета - вън от управлението за период от 8 до 12 години. Ще предложат на останалите политически сили да сключат пакт за недопускане на ДПС във властта. Смятате ли, че ще има много готови да се подпишат?

Не знам, нека да го представят. Аз мисля, че ВМРО специално е с друг оттенък, има голяма разлика между ВМРО и "Атака". Чудя се на техните такива действия, затова защото тя е национално отговорна партия, която от години, така, развива политическа дейност в страната ни, но съчувствам й, затова, защото от 10-15 години тя пък е само едно сателитче в някоя коалиция, което не заслужава. И затова се появи и "Атака" може би.

Възможно ли е някой от коалиционните ви партньори сега в управлението да постави подписа си под такъв пакт?

Не мога да ви кажа. Значи, това е проблем на отделните политически сили, които са на политическата сцена в България.

Давате заявка, че ще имате най-малко 45 депутати в следващия парламент. Според лидера на ВМРО, за когото говорим, Красимир Каракачанов, това ще стане с купуване на гласове, защото по думите му не знаел турците в България да са се увеличили. Той смята, че по нечестен път ще се стигне до това.

Господин Каракачанов да види нашите гласове във Видин, в Монтана, в Кюстендил, където от преброяването 2001 г. няма турци. И тогава да си направи оценка и нека в неговата парламентарна група да има хора от различни етноси и да му носят повече гласове, и да решава проблемите на отделните региони на страната, и да получи политическо доверие, и да се представи още по-добре, защото казах и се повтарям - засега те са малко едно сателитче.

Каква е формулата за печелене на повече мандати? Истина е, че след всеки парламентарен вот, ДПС увеличава броя на своите народни представители.

Истината е тази, че ние винаги сме били и ще бъдем до избирателите си, винаги ще споделяме техните неволи, тревоги и радости и затова винаги имаме тези успехи, а не да се явяваме от избори на избори, и последователно да решаваме проблемите на отделните общини, където има проблеми, и по такъв начин печелим симпатизанти.

Господин Юсеин, един въпрос встрани от темата и, така, отзвук от Демир баба таке. Наистина ли смятате, че толкова години след възродителния процес трябва да се направи паметник на срама? Сега, когато не се нарушават права и ДПС е във властта?

Защото последните три-четири години се надигат едни такива гласове в България, които показват точно обратното, и затова щом сме тръгнали към Европа, трябва да следим примера на страни, които са го направили това. Затова, защото само едно отиване в Турция и казване - извинявайте, нещо стана там, не е достойно, а трябва да се направи един ден, в който всеки да почете и да каже - ние сбъркахме към тези хора. Затова, защото всички тези морални и материални загуби, които претърпяха тези хора, никой не е знае и не е преживял, а говорят глупости даже и сега в пленарна зала от трибуната на Народното събрание.

Обсъдили ли сте тази идея с коалиционните ви партньори и възможно ли е да се стигне до изграждането на такъв мемориал?

Не, това беше лично моя идея. Аз казах. Просто считам, че трябва да има такова нещо.

Накрая, господин Юсеин, като заместник-председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията ми се ще да ви попитам дали е редно да се узакони съжителството без брак с новия Семеен кодекс? Срещу това се обяви Българската православна църква този уикенд в края на Църковно народния събор.

Аз много съжалявам, че Църковно народния събор не си е свършил работата докрай. Но, разбира се, канонът, когато изисква, така, да се коментира този проблем, уважавам мнението на канона на Българската православна църква, но ние трябва да видим опита на европейските страни докъде се е прострял този въпрос. И в нашето вероизповедание не се разрешава този проблем по такъв начин. И ако действително процентът на хората, които живеят по такъв начин в България, е много голям, защо да не им разрешим? Той си съществува, дявол да го вземе.

[Arinna]

Ми да, защо пък не?! [evil] Тия няма ли малко да слязат на земята?

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Апфхх... Те са си много слезли на земята. Ние сме тези дето летим и фантазираме...

[Arinna]

По - скоро сме тези, които допуснахме това. [confused]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Е, то същото... :) Докато ние си летим и бленуваме - хората действат. Там ни е грешката. Че много приказваме, много се надъхваме и накрая - нищо(освен приказките) [confused]

[Arinna]

Дано да се задействаме, преди да е станало прекалено късно и току виж- турският станал официален език! [evil]

[Qween of the black hearts]

вижте днешните заглавия

[Don_NUTSO]

мамка им на тия македонски буклуци ...

[Don_NUTSO]

В Тел Авив се чудят защо Мануела се лекува с дарения

Полина Тодорова / NEWS.BG

Има някои пречки, които възпрепятстват преминаването към ефективна рехабилитация на Мануела, но като цяло има подобрение на състоянието й.

Това заяви Красимир Горсов пред news.bg 10 дни след като семейството му пристигна в Тел Авив за лечение на пострадалото в причинената от Максим Стависки катастрофа край Ропотамо.

Казват, че има подобрение, но аз не го виждам. Сигурно, защото съм всеки ден с нея, каза още той.

По думите му, състоянието на Мануела трябва да се стабилизира още, за да може да бъде подложена на пълна рехабилитация.

Той добави, че лекарите там полагат изключителни грижи за дъщеря му. Те са невероятни специалисти, внимателни и любезни, добави той.

Бащата на Мануела каза още, че хората в Тел Авив, които знаят за случая със Стависки са потресени. Те не могат да разберат как лечението на Мануелка се плаща със средства, събрани от напълно непознати хора. Не могат да проумеят как непознати хора дават пари за лечението й и защо то не се поема от българските институции, разказа още Красимир. Трудно им обясних как са събрани парите за дъщеря ми, добави той.

Всички тук в центъра знаят за случая и всички се чудят, заяви Горсов и допълни - поне нещо хубаво разбраха за България - че има добри хора.

Според него ясен знак, че има положително развитие на състоянието на момичето, е че тя изпълнява командите на лекарите на английски. Това явно показва, че има напредък.

Но като цяло и лекарите и всички около нея забелязват, че тя е обхваната от много голям страх. Гледа много уплашено, страхува се, сега лекарите работят много, за да преодолеят този страх, допълни той.

Бащата на Мануела каза още, че вече е напълно ясно колко ще струва лечението й на ден. Сумата възлиза на 900 долара, но тук не се включват някои допълнителни неща, които са нужни за цялостното лечение на момичето, като например рентгенови снимки и други.

А онези 80 000 лв. няма да ни стигнат и за два месеца, каза още той, явно имайки предвид присъдената и оставена от Максим Стависки сума.

Горсов уточни, че все още не се знае колко ще трае престоят на Мануела в Тел Авив, но според лекарите той ще е около шест месеца.

Ако не възникнат пречки и не бъде сериозно възпрепятстван, бащата на момичето се връща в България в сряда. Съпругата му обаче ще остане в Тел Авив докато е нужно.