Добре де, поставете се на мястото на шофьора. Представете си как си карате спокойничко с 40 Км/ч и си мислите как ще се приберете при жената и ще ви е сготвила хубаво ядене и после.... сещате се:). И изведнъж бз дори да видиш, само с края на окото си забелязваш нещо дребно как изкача иззад един микробус точно пред колата. Вътрешния ти мир се разбива на малки късчета. Сърцето ти пада в петите, адреналина ти се качва до гюрука на колата. Скачаш моментално със опасност да си изкълчиш нещо, на спирачките, но късно. Блъскаш нещо. Чувството да блъснеш човек е малко като това да се наакаш на публично място ама доста размножено. Чувстваш как целия ти живот се обръща. Виждаш, че е дете и не знаеш какво става, вече не контролираш себе си, контролира те емоцията. И изчезваш от мястото.
Верно, че по закон водача винаиг е виновен. Верно, че да избягаш от произшествие си е сериозно престъпление, но аз мисля, че мога да го разбера. А вие?
