___НОВИНИ___

[Don_NUTSO]

Марин помилвал 433-ма, сред тях дори без влязла в сила присъда



Бившият вицепрезидент Ангел Марин е помилвал предимно престъпници, осъдени за убийство и други тежки престъпления, като през периода от 2002 г. до 2011 г. има и случай на издаден указ преди присъдата да е влязла в сила.
В списъка от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието има инициалите на 433 престъпници, помилвани от Ангел Марин, съобщи БГНЕС.
Имената им не могат да бъдат огласени, тъй като Законът за защита на личните данни не го позволява, но по-голямата част от тях са били осъдени за убийство, кражби, измами и наркотрафик.

Най-много от помилваните с присъди за убийство са излежавали наказанията си в затвора в Белене. От 36 души - 23-ма, получили указ за освобождаване от вицепрезидента, са били с присъда за убийство. Сред фрапиращите решения за помилване са за осъден на 20 години затвор убиец, който излежал само 10 месеца от присъдата си и за още един мъж, осъден на 20 г. затвор, затова че е отнел живот през 2000 г., който е освободен с указ на Ангел Марин само след 7 години.

От 26 помилвани в затвора в Бобов дол 6 са били осъдени за убийство, при това много от тях с присъди от по 20 години затвор. Бившият вече вицепрезидент е подписал укази и за освобождаването на трима осъдени убийци от затвора в Плевен.

Сред помилваните частично за убийство има жени с присъди от по 15 години затвор, след като излежали само 4 от тях. През 2004 г. жена, осъдена на 15 г. "лишаване от свобода" заради убийството на "баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря", е помилвана, след като е излежала едва 4 г. от присъдата си. 17 общо са затворничките, на които съдът е отредил между 10 и 18 години, и които са помилвани от Ангел Марин.

Най-скандалният случай обаче е, че половин година преди да влезе в сила 5-годишната присъда на мъж, признат за виновен за разпространение на наркотици, вицепрезидентът вече го е помилвал. Присъдата трябвало да влезе в сила на 15 юли 2008 г., а указът за помилването му бил издаден 6 месеца по-рано - на 31 януари 2008 г. Така не става ясно дали мъжът е лежал в затвора изобщо.

В същото време България търпеше сериозни критики от Брюксел заради проблемите в правораздаването и институциите у нас се опитваха да отговорят на критериите за присъединяване на България към Европейския съюз.
Доклади от ЕК се чака отново през месец февруари и в средата на годината.

Лидерът на РЗС Яне Янев настоя днес Народното събрание да свика анкетна комисия, която да разгледа случаите на помилвания.
"Искаме да се установят принципите, редът и фактическите обстоятелства, при които е упражнено правото на помилване. Защото на практика Марин се явява 4-та инстанция в съдебната система. Определено лице е прието, че е престъпник от съда и е осъден на 15-20-25 г., изведнъж след няколко седмици се оказва, че той е невинен според вицепрезидента. За да инициираме тази комисия значи разполагаме с информация", подчерта Янев, но не каза повече.

Преди дни около ген. Ангел Марин се разгоря скандал, когато премиерът Бойко Борисов заяви, че той не заслужава да получава орден "Стара планина" "заради това, че помилва толкова престъпници". Борисов дори каза, че за Марин най-добрата награда би била орден, както за едно куче пържола. След тези негови думи вицепрезидентът върна ордена и обяви, че министър-председателят е срам за България.

източник: dir.bg




Вицепрезидентът Ангел Марин помилвал предимно престъпници осъдени за убийство и други тежки престъпления. В "Списъка на помилваните лица в периода 2002 г. – 2011г.", с който БГНЕС разполага, има и тотални парадокси като този, че указът за помилване е издаден преди присъдата да влезе в сила.
За 10 - те години на "Дондуков" 2 Ангел Марин активно работел, за да изпълнява една от задачите си – да помилва осъдени – много от тях с тежки присъди за жестоки престъпления. Така благодарение на милостта му те са излезли по-рано на свобода и днес част от тях се движат и сред нас. В списъка от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието има инициалите на 433 престъпници, помилвани от Марин. Законът за защита на личните данни не позволява да бъдат огласени имената им. В преобладаващата си част, те лежали в затвора за убийство, кражби, измами и наркотрафик. От 26 помилвани в затвора в Бобов дол 16 са били осъдени за убийство, при това много от тях с присъди от по 20 години затвор. Така през 2005 година помилван частично след указ на Ангел Марин е Г.Й.Ш, осъден на 20 години затвор за убийство. Помилван е, след като е излежал зад решетките по-малко от половината от присъдата си.
Смущаващ е указът на вицепрезидента за частично помилване на И.Й.Х. през 1999г. той е осъден на 18 години затвор за убийство. През април 2007г. Ангел Марин подписва указ за частичното му помилване. Явно обаче по това време срещу него има и дело за кражба, защото само 7 месеца след като вицепрезидентът го помилва влиза в сила и присъдата му за това, с което доказва, че милостта на вицепрезидента явно не е правилна. /БГНЕС


---

Някои от осъдените за много тежки престъпления са помилвани преди присъдата им да влезе в сила


И.С.Д. пък е осъден от гръцки съд. През 2003 г. Апелативния съд в гр. Солун го осъжда за разпространение на наркотици и нелегален трафик през границата на 9 години затвор.
Софийски градски съд у нас приема да изпълни това решение и присъдата влиза в сила на 28 март 2007 г. Само година по-късно обаче вицепрезидентът подписва указа, с който той също е помилван.
Най-много от помилваните, осъдени за убийство, има в затвора в гр. Белене
Там са помилвани 36 престъпници, 23-ма от тях с присъди за убийство.
М.А.Б е осъден на 20 години затвор за това, че е отнел живот през 2000 г., но помилван от Ангел Марин само 7 години, след като тази присъда влиза в сила.
Н.М.П е осъден на 20 години затвор. Присъдата му влиза в сила на 10.01.2001г., указът, с който е частично помилван е под номер 121 от 2.11.2010 г. - само 10 месеца след като присъдата влиза в сила.
За изнудване през 2000г. Т.Т.Т. е осъден на 16 години затвор, след по-малко от 8 години зад решетките той е частично помилван.
Трима са осъдените убийци, които вицепрезидентът помилвал и в затвора в Плевен. Техните присъди, преди частичното помилване са от по 20 години и 17,5 години. Шестима от общо 13-те помилвани от Плевен пък са лежали в затвора за кражба, която представлява опасен рецидив.
От затвора в Сливен повече от половината от помилваните са осъдени убийци
17 са затворници, на които съдът е отредил между 10 и 18 години, но са помилвани от Ангел Марин.
Така например Ю.С.А е помилвана частично през 2004г. Тя е осъдена на 15 години затвор за убийство на "баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря". Присъдата влязла в сила едва 4 години по–рано, на 27 април 2000 г.
За убийство при това "по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост" е осъдена през 1998 г. и Р.Д.Д., но и е помилвана частично с указ 6 години след това, макар да е отсъдена присъда от 15 години затвор.
По същия текст от закона на 10 години затвор е осъдена и Н.Р.Т. Присъдата й влиза в сила през 2007 г., помилвана е частично обаче само две години по-късно, през 2009 г.
За умишлено умъртвяване е осъдена и Л.А.И. Присъдата влиза в сила през 2005 г., но само две години по-късно е помилвана частично от вицепрезидента.
Сред помилваните частично за убийство има жени с присъди от по 15 години затвор, след като излежали само четирима от тях.
Трима от петимата помилвани във Враца са с присъда убийство, двама за кражби и грабежи. Последният помилван от този затвор е през 2010 г. и изпратен за изпълнение на сегашния вицепрезидент, а тогава правосъден министър е Маргарита Попова.
Човекът с инициали С.И.Л. е облагодетелстван от вицепрезидента през март 2010 г., след като е бил осъден на 17 години затвор за убийство. Присъдата е влязла в сила 2001 г.
Само два месеца лежал в затвора в Пазарджик С.Г.А., въпреки че е осъден на 3 години затвор за причиняване на средна телесна повреда.
Присъдата му влиза в сила на 16 март 2007 г., а указът за помилването му с остатъка е с дата 18 май 2007 г.
Частично помилван само година и половина, след като присъдата му влиза в сила, е и С.П.Б. През 2007 г. той е осъден на 12,5 години затвор, указът, подписан за него от вицепрезидента е с дата 26.11.2008 г.
Общо 15 са помилваните в затвора в Пазарджик от вицепрезидента, трима от тях убийци
Трудно обясним парадокс е и фактът, че половин година преди да влезе в сила присъдата на Н.А.А., вицепрезидентът вече го е помилвал. Той трябва да лежи в затвора 5 годни за разпространение на наркотици, присъдата му влиза в сила на 15.07.2008 г., указът за помилването му обаче е издаден половин година преди това – на 31.01.2008 г. Така остава неясно лежал ли е или не Н.А.А. в затвора в Пловдив.
От затвора в Пловдив са помилвани 26 затворници, трима от тях осъдени за убийство.
К.И.Т има влязла в сила присъда от 20 години за убийство от март 2001 г. През декември 2005 г. обаче тя е намалена, защото вицепрезидентът го помилва частично, след като осъдения убиец лежи само 4 години зад решетките. Най-много са помилваните от затвора в Стара Загора - 94. Повече от половината от тях са осъдени за убийство.
Ж.П.И например е осъден на 24 години затвор по няколко престъпления от кражба през незаконна банкова дейност и притежание на взривни вещества. Ангел Марин обаче преценява и за него, че е достоен за помилване и го удостоява с тази привилегия преди 5 години.
Само 5 месеца след влизане в сила на 11-годишната присъда за наркотици на И.С.С, той е частично помилван с указ на вицепрезидента. И.С.С е един от 46-те помилвани престъпници от Ангел Марин, които излежавали присъда в затвора във Варна.
Абсолютно същата е и волята на вицепрезидента за друг затворник от Варна- А.В.А. Той има влязла в сила 10-годишна присъда за убийство, но е частично помилван 5 месеца след това с указ на вицепрезидента с номер 82 от 2004г.
От затвора в Ловеч има 37 помилвани, 16 от тях с присъди за убийство
Близо половината от помилваните в Софийския централен затвор 65 човека, също са стигнали до там, защото са убили. Ангел Марин е помилвал частично дори и Д.С.Т., осъден на 119 години затвор за това престъпление.
Присъдата му влиза в сила през 1995 г., но помилван частично 10 години по-късно през 2005 г. Вицепрезидентът намерил милости за Й.Д.Е., осъден на 30 години затвор през 1993 г. Помилван е през 2008 г.
Помилваните престъпници от затвора в Бургас са 39. Сред тях и М.К.К, осъден на 25 години затвор.

[Don_NUTSO]

Ще танцува ли отново Ели?

Полина Тодорова / news.bg

Месеци наред 28-годишната Елена Димитрова не може да замине за животоспасяваща операция в Италия.

Преди известно време news.bg ви разказа за изложбата, която приятели на Ели организираха с цел не само събиране на средства за постоперативното лечение на момичето, но и за да покажат през какъв ужас трябва да се премине, за да опиташ да спасиш живота си. Поне в България. Доказателство за това е и фактът, че преди часове разбрахме, че от кутията за дарения за Ели в Химическия факултет на Ели се крадат пари...

В капана на болестта:

Елена страда от рядкото заболяване фамилна аденоматозна полипоза (FAP). Преди пет години е отстранено дебелото й черво. На 23 януари 2010 година, при нова операция, получава запушване на артериите на тънкото черво. Последвалият "инфаркт" на червото налага неговото почти пълно отстраняване. Остатъкът от тънкото черво не може адекватното да всмуква всички нормални съставки на храната.

Това налага Елена да получава всички хранителни вещества и дори вода по венозен път, без да излиза от Военно-медицинска академия, където е настанена в момента.

Лекарите са единодушни, че този начин на хранене в момента е единственият възможен, но е напълно неестествен и уврежда всички органи на нейното тяло. За да бъде спасена и да живее, Ели се нуждае от спешна трансплантация на тънко черво в чужбина.

Случаят на Елена е уникален, защото подобна операция не се е извършвала никога у нас. Уникален е и защото представя трудния път, по който близките на момичето преминават, за да се опитат да я спасят.


Пътеката на бюрокрацията

Проблемите, с които се сблъскват близките на Ели, започват в самото начало. Става ясно, че те трябва сами трябва да потърсят и да се свържат с болниците извън България, които биха могли й да помогнат. Това означава, че хора, без медицинско образование, без опит и познания в тази сфера, са принудени да търсят и да пишат на различни лечебни заведения за случая на Ели на чужди езици. При евентуален положителен отговор тя би могла и да замине.

От тук започва и ходенето по мъките за близките на момичето, което у нас е равнозначно на ходене по институциите.

Приятелите на Ели успяват сами да открият голям брой болници в чужбина, да се свържат с тях и да им обяснят за тежкото й състояние. Все пак усилията им не са били напразни - оферти изпращат няколко клиники, сред които Hopital Universitaire Paul Brousse в Париж, Thomas E. Starzl Transplantation Institute в Питсбърг, САЩ, Jackson Memorial Hospital в Маями, САЩ.

В крайна сметка се решава Елена да се лекува в клиника Chirurgia dei Trapianti di Fegato е Multiorgano, в Болоня, Италия.

„Ние се свързахме с тях, но те, и това е нормално, не се наеха с оферта, без да са минали предварителни изследвания на Ели", обясни Радомир Славчов, приятел на Ели, ангажиран дейно със случая й. Допълва: „За да минем през официалния път, трябваше съдействие от ИАТ, италианския посланик и лични контакти с лекарите там".

За да пътува момичето до Италия, становище трябва да дадат най-различни институции. Радомир изброява местата, които е трябвало да се произнесат за случая: Министерство на здравеопазването, Комисията за лечение в чужбина, която от своя страна има три подкомисии за трансплантация, които решават какъв е конкретният случай, дали е необходима трансплантация и каква е нейната успеваемост; Изпълнителната агенция по трансплантации; Новосъздаденият фонд за трансплантации; Общественият съвет към фонда.

Последният, както обясниха от Министерство на здравеопазването за news.bg, "дава медицинска преценка дали нужното лечение може да се осъществи в България или трябва да се извърши в чужбинa". Становище, че Елена трябва да пътува, и то спешно, са дали всички предходни инстанции.

Абсурдите:

Именно т.нар. обществен съвет е най-интересната институция, ангажирана със случая, защото на практика, към момента на искане на решение от него, ТОЙ НЕ СЪЩЕСТУВА. Просто Ели има късмета да уцели момента, в който се създава и изгражда Фондът за трансплантации, иначе с прекрасната цел да подпомага гражданите, нуждаещи се от трансплантации в България или в чужбина.

Съставът на съвета към Фонда трябва да бъде утвърден от Министерския съвет, а предложението се внася от Министерство на здравеопазването. След като той най-накрая се събере, най-вероятно ще потвърди становището на инстанциите преди него, а именно, както посочи Радомир - „ще обяви за пореден път, че трансплантацията за Ели е спешна и тя трябва да замине възможно най-бързо".

Нещо повече, проверка на news.bg разкри един доста любопитен факт, а именно - преди да бъде създаден този съвет, нормативният акт за него трябва да престои две седмици на сайта на Министерство на здравеопазването, за да се запознае обществеността с него. Две седмици, през които не може да се пристъпи към създаването на така необходимата структура. Излишно е да напомняме, че всеки ден за Елена е жизненоважен. За щастие поне този нормативен срок вече е изтекъл, обществеността се е запознала с документа и може да се пристъпи към създаването на фонда.

Майката на Ели - Емилия, посочи, че трудностите около трансплантацията на дъщеря й са започнали от 27 януари тази година, когато е подадена молбата в Министерство на здравеопазването. „Продължава тази пътека. Пътеката се оказа, че я проправя моята дъщеря", сподели тя.

Към момента на публикуването на този материал съветът още не беше създаден. Шефката на Фонд трансплантация  София Мутафчийска ни увери, с доста нелюбезен тон, че съставът му ще бъде гласуван в сряда. Кога обаче последната институция от веригата ще реши дали Елена ще пътува, остава отворен. Явно доста изнервена от настоятелните въпроси на журналистите в тази насока, Мутафчийска помоли "да я оставим, защото не можела да си свърши работата."

Също интересен факт е, че за решаването на проблема с фонда е настоял самият премиер Бойко Борисов. След представяне на казуса на Ели от журналисти от национален всекидневник, той е поел ангажимент като първа точка на заседанието на Министерския съвет в сряда съветът да бъде утвърден и веднага да вземе решение да даде парите за трансплантацията.

Попитахме здравното министерство защо е необходимо становище от този съвет (който още не е създаден), след като вече трите специализирани подкомисии към Комисия за лечение на българи в чужбина са дали категорична оценка, че Елена трябва да бъде подложена на подобна трансплантация. Отговорът, който получихме гласи:

„Защото такива са изискванията в правилника (нормативната уредба), който регламентира работата на Фонда за трансплантации".

Някъде из всички тези нормативни уредби и бюрокрация, здравният министър Божидар Нанев подаде оставка. Логично изниква въпросът дали след като той е лицето, предлагащо състава на съвета, оттеглянето му е забавило процедурата. Попитахме и това здравното министерство Отговорът им бе, че „оставката на министъра на здравеопазването не се е отразила на процедурата по одобряването на съвета от МС, тъй като тя вече беше задвижена".

Простата справка обаче показва, че докладът на министъра на здравеопазването относно съвета е публикуван на 29 март 2010г. Датата, на която той подава оставка, е ...30 март 2010г.

До днес съветът не е създаден. След разговор с премиера Борисов, това явно ще се случи. Майката на Ели е разговаряла и с вече бившия министър Нанев, и с посланика на Италия у нас. И двамата са били категорични, че ще окажат пълно съдействие за случая с дъщеря й.

„Зад всичко това стоят седмици и седмици труд...и отнема много време, защото не сме ние хората, които трябва да го вършат", посочва в тази връзка Радомир.

Трябва ли обаче за всяка една трансплантация в чужбина да се намесва премиерът? Или посланикът, или който е било, за да случат нещата просто малко по-бързо? Всички тези въпроси не спират да питат семейството и приятелите на Ели. А от клиниката в Италия чакат...

И все пак...

Иначе институциите показват, че искат да помогнат. Държавата е поела ангажимент за покриване на основните разходи около трансплантацията и 60-дневен престой в избрания трансплантационен център, едновременното подготвяне на необходимите специалисти (по предварителни сведения, специализации на един гастроентролог и един рехабилитатор) в същия този център. Но ако все пак Ели замине за клиниката в Италия, тя ще трябва да престои там над година. Средствата за това ще трябват да осигурят близките и приятелите й. А сумата не е никак малка. Според първоначалните оценки става въпрос за около 90 000 лв. Част от тях са събрани чрез различните инициативи, които приятелите на Ели на спират да организират - изложби, вечер на науката, концерт с участието на ПИФ. Все още обаче остава да бъде събрана голяма част от необходимите средства. Въпреки това, най-важното сега е Ели да замине, категорични са родните и приятелите й.

Искам да отида на море...

Видяхме се за малко с Ели Във военномедицинска академия, където тя е настанена. Видяхме всичко друго, но не и болно, отчаяно момиче. Видяхме една усмихната млада жена, която кипи от живот. Извинява се, че не може да я снимаме в леглото й в болничната стая (опитахме, но и за това трябваше да говорим с ред лица, да пишем документи и пр. и се отказахме) и не спира да благодари: „Искам да благодаря на д-р Симеонова, тя е постоянно с мен, денонощно е тук..."

Ели е по-жизнена от много свои връстници. Попитана за какво мечтае, отговаря с усмивка - „да отида на море и да танцувам". На въпрос какво ще прави, ако трансплантацията премине успешно, отговаря: „ще танцувам, ще катеря планини и  върхове, ще си преобърна живота, защото просто няма време за губене!"

Изводите:

Най-вероятно в края на тази седмица вече ще има решение от обществения съвет. Най-вероятно Ели ще пътува скоро за Италия. Най-вероятно с помощта от българската държава, която в размер на около 270 000 евро, тя ще бъде подложена на сложната операция. Най-вероятно след това ще танцува много. Най-вероятно новосъздаденият 

Фонд за трансплантации ще помогне на всички чакащи пациенти. Докато обаче всичко се бави, защото се чакат подписи от несъществуващи институции и някакви нормативни актове престояват две седмици в някакъв сайт, за да чакат „обществена оценка", по-вероятно е всичко това да не се случи. Факт е, че воля от страна на институциите, от които зависят човешки съдби, има. Времето на чащите поредния подпис обаче изтича. И трябва всички, които са ангажирани по някакъв начин с подобни проблеми, да не го забравят. Защото не само Ели иска да танцува отново.

... години по-късно ...


  http://www.blitz.bg/article/31324