Колко пъти лутах се в тъмата
колко пъти търсих светлината
колко пъти плаках аз горката
и раздирах небесата...
Колко пъти раждах се умирах
в съня си спасението намирах
колко пъти след мечтите тичах
колко пъти излъгана оставах
колко пъти дори на сън за теб мечтах
колко пъти тъжни песни пях
Колко пъти ще се лъжа
колко пъти ще прося любовта
колко пъти самотата ще загърбвам
колко пъти в пропастта ще се хвърлм
Колко нощи ще те чакам ?
Колко още ще разпалвам
умрели страсти
и истляли въглени...
Колко пъти ще се питам
ти ли си или не си
Колко пъти ще чопля
зарсатнали рани
Колко пъти ще се плаша сама да живея
и спасение в теб ще търся...
и така ще продължавам да тлея
не си това което беше
не си страстта която в мен гореше
станал си ми чужд
далечен
станал си неразгадан птича песен...
Станал си задължение и умора
станал си смърт в раздора..
Трудно е сега..
трудно , до кога
ще плача нощем в мрака
до кога ще имам сила
любовта да подхранвам със
мечти и блянове ?
