Плачеш гора...
Сълзите ти
по моето лице се стичат.
Не е детска игра -
наранена си...
Аз те обичам.
Диво, вълче сърце
ти е предано
и те желае
като дом и съдба.
Друго място то няма.
Нехае...
В нощи черни вълчица
ставам с жълти сапфири -
зеници.
Новолуние чакам,
за да взема душата на птица.
Ще летя над съня
и ще вия от болка и лудост.
Ще си търся съдба,
ще мечтая за щастие - чудо.
Искам сняг да вали,
да затрупа следите на мрака,
в мойта бяла гора
моя вълк - единак да дочакам.
Той е див и ревнив,
на закуска сърцето ми дъвче,
после с нежност и стръв
ме прегръща, целува и плаче.
Наште страстни души
са преплетени - черно и бяло.
Той е моя съдба.
Цял побира се в моето тяло.
Искам сняг да вали.
Имам мускули силни, плът жадна
и през преспи в нощта
тичам - силна, красива и млада.
Той ме следва и знам-
няма никога да ме остави,
да ме лъже и предаде.
Цял живот мой другар си остава.
Нямам нужда от друг.
Имам всичко, което ми трябва.
Нямам нужда от грях.
Всичко свято грехът
в нас ограбва...
Плачеш гора...
За душата ми,знам,
се страхуваш.
Но аз в теб се прибрах...
и съм твоя,
каквото и да ми струва.
