Когато те съсипва скука,
когато нямаш нужда от живот,
когато вече за нищо не ти пука -
повикай ме на своя остров - само не любов.
Аз ще бъда лазурната морска вълна,
се отмия натежалата у теб тъга.
Ще се превърна в ефирен морски бриз,
ще разхладя изгарящия те каприз.
Повикай ме в черупка от рапан.
Поискай радост - аз ще ти я дам.
Не се съмнявай, имаш чудотворна длан.
Повярвай - аз копнея да съм там.