храм

[ilusia]

Бих  отворила душата си за теб
като през дебрите на океан
ще те пусна да навлезеш
в този храм..
Моляте, събуи се вън
не внасяи калта ...
нямам белина под ръка..
не искам пак със студена вода
да пера...
и да боли ...
Пощади ме ...
моли без глас сърцето ми
недеи ранява ме...
плаче със кръв душата ми
тя много е понесла
тя много е видяла...
и много преживяла...
сега има нужда от малко
огън...
малко плам...
да съживи вългените
на предишна самота..
ако искаш да си тръгнеш
бързо...
по добре не влизаи в този храм...
ако искаш с кал да тъпчеш нежната душа
по добре не влизаи там...
ако влезеш....
завинаги оставаш
ако излезеш завинаги оставаш сам......[/color]

[DeTe_Ha_Xaoca]

Сънчо в добър период си нещо страхотни неща пишеш напоследък :)  [heart__] [inlovee]

[ilusia]

Много ти благодаря миличка..
беше много важно за мен някои да разбере онова което пиша
Благодаря ти съкровище  [inlovee]

[Leda]

За мен е убийствено размазващо....
Комбинацията кал и белина  в душата е впечатляваща. Много як контраст. БРАВО!!!
[cvetee] [cvetee] [cvetee] [a taka]

[ilusia]

иеиии мерси мило  [inlovee]

[неотразима_737]

 [bravisimo] [bravisimo] [a taka] [cvetee]

[ilusia]

 [shame]
Мерси на всички :)

[dodic]

ще се събуя на вратата,
ще вляза по чорапи бели,
подай ми скъпичко халата,
ония, със сините дантели,
няма вече кал да внасям,
не искам де се мъчиш, да переш,
и аз не мога да понасям,
да те гледам как от болката ревеш.
[cvetee]

[ilusia]

Халата изгорих го
в безумния си бяс
и манджата позагоря
ама става така
когато дяволица зла
искараш от нерви..
бълва змии и гущери наред
и става сякаш кубче лед

[dodic]

кубче лед в чашата пусни ми,
че съм нещо зажаднял,
остави я манджата и поглези ме,
стига змии и гущери съм ял. [cheers]

[ilusia]

 [lol]
Ще ти зготвя амброзия сега
да поглезя твоята душа
а за тялото в нощта
мога и сама да се погрижа :>