Магия вълшебна искам да открия
в потайна нощ разляла дъхава смола.
С нежна страст във тебе да се впия,
да се омаеш в чувствена мъгла.
Задъхан да ме търсиш във тълпата,
да преглъщаш натежалите сълзи.
Замаян да ме гледаш през стъклата
на невъзможната любов дори.
Как искам за последно да се влюбиш.
Как искам да си вопъл, стон.
Единствената вяра да изгубиш.
Да се преродиш в смирен поклон.
А аз ще се обърна с гръб тогава.
Душата си на дявола ще подаря.
Ще бъда жарава разпиляна ...
В жестока болка дано те изгоря.
Но как за миг се вледенявам,
когато ме залее твоя топъл смях.
И ледените мисли се стопяват,
съзря ли те - прощавам твоя грях!