Плът и кърви..скръб и мрак
за пореден път тя плаче,
черната завеса я обгърна пак
така или иначе за никой нищо не значи..
Кости и прах..думи ненужни
всичко останало една празнота
няма смисъл от погледи съжалителни,чужди
нямаше смисъл дори от страха..
И какъв бе смисъла на любовта
радост момента и после нищожност
сърцето кърви,разбито..една самота
изчезна в мрака и последната възможност..
Нямаше смисъл от тази борба
нито от тази усмивка,
накрая тя винаги беше сама..
поредната жалка и тъмна отливка..